Разговор с Александър Дугин в предаването „Ескалация“ по телевизия „Спутник“ .
23 юли 2026
Водещ: Първата тема – и разбира се, най-важната и най-широко обсъжданата в момента – е подновената конфронтация между Съединените щати и Иран. Интензивната фаза вече продължи около седем или осем дни. Подписаното временно прекратяване на огъня вече не е в сила. В момента виждаме двете страни да си разменят удари, но все още доста сдържано, струва ми се – макар че може и да греша. Бих искал да знам какво да очакваме по-нататък, защото циркулират две основни предположения: или ще разменят огън и след това ще възстановят прекратяването на огъня, или, напротив, това ще доведе до много по-голяма ескалация и засега двете страни просто изчакват. Има и репортаж от „Вашингтон пост“ , че след загубите, които Съединените щати понесоха в тази конфронтация с Иран, те подготвят много мощна операция и се опитват по някакъв начин да осигурят Ормузкия проток, така че корабоплаването да може да преминава през него безпрепятствено. Какво да очакваме?
Александър Дугин: Вярвам, че вече сме стигнали до точката, в която цялата PR кампания – публикациите на Тръмп в маркетингов стил, насочени към успокояване на пазарите (фондовите борси, Dow Jones и други индекси) – и спекулациите, включително икономическите, около войната са достигнали своя предел. Войната между Америка и Иран се е преместила от сферата на декларациите в сферата на реалността. Едва сега, и то сериозно. Иран отдавна усеща това на собствената си кожа: той е понесъл огромни загуби сред ръководството си. За Иран това е сериозно от дълго време; за Съединените щати все още беше просто игра. Сега те обявиха седемнадесет убити американски войници – мисля, че реалната цифра вече е надхвърлила сто за целия този период; те просто започнаха да го признават. Въпросът не е, че войниците са загинали – те са загинали по-рано, а американските войници постоянно умират в този сблъсък с иранците – а че са били убити много повече, отколкото се признава.
Самият факт, че са започнали да го признават, означава, че са прекрачили някаква вътрешна забрана. Първоначално всичко се третираше като компютърна игра: натискане на няколко бутона и мигновено ръководството в Иран се сменя, ядрените оръжия изчезват, отиват да целунат ботуша на Бен-Гвир и други радикални расисти от Израел, всичко си идва на мястото, отварят се платформите за експлозивен растеж на американската и световната икономика, а Тръмп е „кралят на света“. До определен момент Америка се опитваше да поддържа този вид. Вече не е възможно.
Когато иранците показаха, че са корав орех, че са цивилизационна държава, че са субект, а не обект в световната политика, че са полюс на многополюсния свят – и това не е упрек към другите ислямски държави и общества, които се перчат, докарват се до безумие, удрят се в гърдите и викат „Аллах Акбар“, но на практика се оказват малко повече от послушни марионетки на Запада и Израел. Въпреки целия си силен патос и жестокост, те се оказват послушни малки гризачи. На фона на тези ислямски „гризачи“, истинският шиитски Иран демонстрира какво означава да си мюсюлманин, да си вярващ, да си независим, да си свободен, да водиш истинска свещена война – джихад. Не като атакува слабите, бедните и безпомощните, които не могат да се защитят, а като отправя предизвикателство към истинското, абсолютно зло в света: Съединените щати и Израел.
Иран показа какво означава да бъдеш независим, суверенен и истински вярващ. Това е и пробуждането на самия Иран, който без война и без каквато и да е радикална промяна в политиката през последните десетилетия, беше започнал да стагнира. Хората и там бяха започнали да казват: „Чакаме последната битка, говорим за нея постоянно, а тя никога не идва.“ Като във филма „ Пустинята на татарите“ : чакат Гог и Магог, а те никога не идват и хората започват да се отчайват от собствената си вяра. Изведнъж тази вяра беше напълно обновена от американско-израелската агресия – и сега Иран е реален. Тази война ще бъде реална, защото Иран вече е загубил всичко, което е могъл да загуби; от този момент нататък той може само да печели, защитавайки своя суверенитет, независимост, достойнство и истинска вяра до последния иранец.
В рамките на исляма това е пример за изключителна, истинска съпротива, на която американците никога не са разчитали. Те са предполагали, че всичко ще бъде театрално, че ще подкупят иранския елит, ще отстранят дисидентите, ще назначат напълно послушни фигури и че целият патос на подготовката за последната битка, култивиран в Иран в продължение на половин век след революцията на аятолах Хомейни, просто ще се срине. Той не се срина. Сега е ред на системата, която се провъзгласи за абсолютно непобедима, да започне да се срива. И тук всичко едва сега започва.
Те започнаха да признават загуби сред собствените си въоръжени сили. Един от висшите офицери на ВМС на САЩ е загинал – твърдят, че е станало при някакъв небоен инцидент, катастрофа с хеликоптер, но той е мъртъв; това е „мъглата на войната“, никой не знае цялата история. Накратко, американците започват да признават, че носят жертви. Удари по американски бази в Кувейт, Бахрейн и Йордания, постоянни атаки срещу Израел и нападения срещу икономическата и технологична инфраструктура на съюзниците на САЩ в Близкия изток (включително инсталациите за обезсоляване, които Иран удари) – всичко това показва, че иранците разбират ситуацията правилно: или печелят, или престават да съществуват. Няма среден път.
Водещ: Можем ли да обсъдим за момент въпроса за компромиса и споразумението? Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че страната му може да прекрати военната конфронтация със Съединените щати и да премине към споразумение чрез преговори, след като получи предимство на бойното поле. Той вижда две възможности: прекратяване на войната чрез капитулация или получаване на превес и едва след това започване на преговори за ново споразумение. По този начин, подобна ситуация вече се е случвала и преди, но тя е постигната не чрез военен успех, а чрез ефективната икономическа тактика за затваряне на Ормузкия проток, която предизвика силно глобално недоволство и принуди Съединените щати да търсят компромис, за да възстановят прекратяването на огъня и да облекчат натиска върху петролния пазар. Защо Иран сега, освен Ормузкия проток, да не затвори и пролива Баб ел-Мандеб – или да поиска от йеменците да го направят – за да си осигури и дори да засили същото икономическо влияние?
Александър Дугин: Мисля, че това е на път да се случи – затварянето на пролива Баб ел-Мандеб. Иранците ще се борят докрай; те са изключително последователни. Дори когато се съгласиха на преговори със Съединените щати за повторно отваряне на Ормузкия проток, те поставиха много сериозни условия. Тръмп предположи, че може да надхитри всички – но той е мошеник, чист мошеник. Тръмп е просто мръсен, агресивен убиец и измамник, който никога не държи на думата си. Иранците разбират това по-добре от всеки друг.
Водещ: Но само към Иран ли е такъв? Абсолютно същият ли е към всички останали?
Александър Дугин: Ако се държи по този начин с едни, значи се държи по абсолютно същия начин и с други. Не се заблуждавайте: имаме работа с един луд маниак, който не спазва обещания, който постоянно променя позицията си по всеки въпрос според моментната ситуация – пазарна, политическа, каквато и да е. Той е истински измамник. Собствената му Америка го проклина; собствените му избиратели се отвръщат. Всичко за него е ясно: той дойде на власт под благородните лозунги за борба с „дълбоката държава“, но въпреки това предаде всички, които е могъл да предаде. Той няма никаква власт във всяка сфера. Демократите го мразеха преди и все още го мразят; сега дори собствената му електорална база дълбоко го презира. Що се отнася до това как останалият свят гледа на Америка – няма какво повече да се каже. Свършено е.
Но това е по-маловажно от вътрешната му мотивация. Той дойде с определени идеологически принципи, които бяха наистина привлекателни: традиционни ценности, завръщане към религията, фокус върху вътрешните проблеми, публикуване на досиетата на Епщайн, арестуване на всички, замесени в педофилия, канибализъм и други зверства, извършени от членове на американския и европейския елит. Той обеща всичко това. Той обеща да сложи край на войните, включително войната в Украйна. Американската социология има концепцията за „Четвъртия завой“: поддръжниците на Тръмп идентифицираха четвъртия етап от цикъла с ерата на Байдън и глобалистите, а след избирането му мнозина искрено вярваха, че е на път да започне „златен век“. Те вярваха, че той ще се бори за „Америка на първо място“ и ще демонтира дълбоката държава.
Той предаде всичко и всички. Защо? Мнозина казват, както правилно отбелязахте, че е под израелско влияние, че е бил взет за заложник, изнудван с компрометиращи материали – собственото му участие в онези мръсни, сатанински оргии у Епщайн – или по някакъв друг начин. Това вече няма значение. Той е загубил напълно лицето си навсякъде: пред европейските партньори, пред американската общественост, сред собствените си поддръжници и в очите на света. Иранците бяха готови да постигнат разумно споразумение дори с този маниак, но това е невъзможно. Човек не може да преговаря с такива същества. Когато иранците сега говорят за готовност да се върнат на масата за преговори, това е до голяма степен заради формата – те не са готови за нищо по същество. Те разбират отлично с какво си имат работа. Следващият кръг от преговори ще бъде възможен само когато Иран има още по-силна преговорна позиция.
Това означава десетки или дори стотици хиляди загинали американци, завърнали се у дома; затварянето на пролива Баб ел-Мандеб от хусите; ожесточени боеве за крайбрежните зони; прерязването на подводните оптични кабели, които преминават през Ормузкия проток; удари по критичната икономическа инфраструктура на арабските съюзници на Америка в обсега на иранските ракети. Ще видим какво ще донесе следващият обрат на събитията.
Водещ: Споменахте десетки или дори стотици хиляди американски трупове, изпращани обратно в Съединените щати. Значи вече разглеждаме реалната възможност за пълномащабна наземна операция?
Александър Дугин: Говорят за това всеки ден.
Водещ: Приказките са едно. Какви ще бъдат реалните действия?
Александър Дугин: Разбира се, не можем да знаем със сигурност какво ще се случи. Не твърдя, че виждам бъдещето; описвам как самите иранци виждат ситуацията: ако ескалацията продължи, те ще се бият до смърт. Ще защитават всеки сантиметър от иранската земя. Тридесет милиона души са се явили доброволно – един на всеки трима иранец – да защитават страната си. Това включва поддръжници на доктрината Велаят-е Факих (Пазене на ислямския юрист) и, интересно, и политическата опозиция. Пред лицето на американско-израелската агресия те са обединени. Иранското общество е напълно обединено и изпълнено с абсолютна решителност да защити родината си.
Нито дроновете, нито чистият икономически натиск ще решат това. Вижте географията на Иран, планините Загрос – те са практически непроходими. Ако започне сухопътна операция, тя може да се проточи десетилетия и това ще бъде фатално за Съединените щати. Иранците ще стоят до последно. Разбира се, ще има огромни загуби от иранска страна, но никой не може да спре тази война сега. Тръмп не може да я прекрати по свои собствени условия, защото иранците диктуват много трудни условия. Той изопачава, лъже, заплашва, обижда. Държи се – няма учтиви думи за това – като терорист, като Зеленски. Накъдето и да погледнете, моделът е един и същ: като нещо от старата комедийна трупа на Зеленски „ Квартал 95“ , само че напоено с кръв. Независимо дали в Съединените щати или в Украйна – моделът е идентичен: лъжи, измама, жестокост, садизъм. Няма споразумения, няма реалност – просто безумната политика на глобалните маниаци. Кой от кого се е учил, вече е невъзможно да се каже – дали американците от украинците или украинците от американците – но в момента те се държат по поразително сходен начин на световната сцена. Иранците са го разбрали по трудния начин: техните политически, религиозни, духовни и военни лидери бяха предателски убити без никакво оправдание, под фалшиви предлози – точно както американците окупираха Ирак и по-късно свалиха Кадафи в Либия. Чиста лъжа в служба на най-бруталните хегемонистични планове.
Ето защо, според мен, трябва да заключим, че преговорите с тази всеобхватна западна сила вече не работят. Те са безполезни; научили сме го от собствения си опит. Човек може да говори за всичко, но нищо не се променя: подкрепата на Вашингтон за Киев продължава, всичко си върви както преди. Вярвам, че иранците показват пример – на нас и на цялото човечество. И на Китай, който е следващият. И на Северна Корея – горда и силна страна, но такава, която не може да се съпротивлява сама. Трябва да изградим евразийската ос, за която самият Тръмп наскоро спомена. Тръмп очевидно получава първите си уроци по геополитика от своите неоконсервативни учители: той внезапно е открил съществуването на евразийска ос, състояща се от Русия, Иран, Китай и Северна Корея. Някои твърдят, че ционистки агенти са го подвели и че ние сме добрите, които няма да играят заедно – но това не води доникъде. Много по-реалистично, обмислено и отговорно е Русия да се подготви да защитава тази евразийска ос. Тя съществува, защото всяка държава, която претендира за суверенна политика, многополюсен свят и независимост от хегемона, автоматично е враг на хегемона. Тръмп дойде на власт, обещавайки да намали глобалната хегемония. Той не я намали – той я разшири. Той провежда агресивна еднополюсна политика с методи и в мащаб, на които дори неговите глобалистки предшественици не се осмеляваха. Той дойде на вълна от антиглобализъм и се превърна в още по-агресивен, по-кървав глобалист.