Двупосочната реакция на Китай на войната между САЩ и Израел срещу Иран отразява по-широка геополитическа и икономическа стратегия, която се простира от бойното поле до световната финансова система.

Пепе Ескобар

16.3.2026

Китай официално отговаря по два паралелни пътя на войната срещу Иран, водена от Синдиката на Епщайн – или американско-израелската – чрез дипломатически говорител и военен говорител.

Превод: Китай разглежда войната едновременно като изключително политическо/дипломатическо напрежение и като военна заплаха.

Военният говорител на Китай, полковник от Народноосвободителната армия (НОАК), говори с метафори. Именно той изрично заяви, че САЩ са „пристрастени към войната“, с едва 250 години история и само 16 години мир.

Той ясно позиционира САЩ като глобална заплаха. И очевидно също като морална (курсивът е мой) заплаха.

Китайският президент Си Дзинпин е твърдо фокусиран върху установяването на дълготрайна връзка между марксизма и конфуцианството.

Ключовият принос на Конфуций към политическото мислене е прецизното използване на езика. Само този, който говори с точни метафори и морална тежест, е способен да управлява нация.

Така Китай внимателно разработва постоянна морална и етична критика на избраната от Америка война срещу Иран. Подчертава как това е атака срещу нация, загубила моралния си компас.

Глобалният Юг напълно разбира посланието.

Освен това, фактите на бойното поле показват как Китай също е променил правилата на войната в Иран.

Иранската електропреносна мрежа вече е напълно свързана със сателитната система BeiDou. Това обяснява как Иран сега нанася прецизни удари и всяко движение на американско-израелската комбинация е изправено пред китайско-технологична цифрова стена (над 40 сателита BeiDou в орбита). Това обяснява отличната точност на иранските ракети и повишената устойчивост на заглушаване.

Като част от 25-годишното си всеобхватно стратегическо партньорство, Китай също така е доставил на Иран радари с голям обсег, интегрирани със сателитни системи. Ключовият извод е, че сега Иран има много по-кратко време за реакция в сравнение с 12-дневната война.

Русия помогна по паралелен път, позволявайки на Иран да приложи в пълна степен наученото от Украйна за западните системи като Patriot и IRIS-T. Не става въпрос само за тактики за масово насищане с дронове; става въпрос за усвояване на руския начин за координиране на рояци дронове с балистични ракетни залпове. Точно това е с – опустошителен – ефект в последните етапи на операция „Истинско обещание IV“.

Игра на Го: Всичко е за петроюана

Сега нека се съсредоточим върху решаващия гамбит с Ормузкия проток. Ключовият ход е Иран да разреши транзит само на петролни танкери, чийто товар е бил платен в петроюани. Без долари. Без евро. Само юани.

Всъщност, Китай вече беше започнал да прекратява Бретънуудската/петродоларова система през декември 2022 г., когато Пекин покани петромонархиите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССЗ) да търгуват с петрол и газ на Шанхайската фондова борса.

Сега, съчетайте всичко гореизброено с китайския 15 ^-ти петгодишен план, току-що обсъден и одобрен в Пекин.

Говорете за задълбочена системна визия.

По доста холистичен начин, пекинските плановици определиха ръст на БВП от четири процента; напредък на цифровата икономика до 12,5 процента от БВП; решения за зелена енергия на 25 процента; качество на повърхностните води на 85 процента; лавина от патенти с висока стойност; всичко това и още, на еднакво ниво, с трудни цели за постигане и обвързващи показатели чак до 2030 г.

Това означава, че китайците се отнасят към икономиката, енергийната сигурност, екологията, образованието и здравеопазването, сякаш са органи на едно и също тяло. Ето как урбанизацията подхранва производителността: многото инвестиции в научноизследователска и развойна дейност подхранват все повече патенти; патентите подхранват цифровата икономика; а решенията за зелена енергия подхранват стратегическата независимост.

Последният петгодишен план убедително показва как Китай щателно планира да бъде лидер на предстоящото технологично бъдеще. И това се простира далеч отвъд 2030 г., чак до средата на века.

Не е чудно, че унищожаването на петродолара играе ключова роля в този процес на промяна на настоящата система на международните отношения. Иран сега го предлага на поднос на Китай, като замества петродолара с петроюана в най-критичната точка на планетата, през която преминава 20% от целия световен петрол.

Играта на Иран не е военна; тя е финансово (курсивът е мой) ядрена. Това, което улеснява всичко, е, че Иран вече предлага модела, който останалата част от Глобалния Юг да следва: близо 90 процента от износа на суров петрол на Техеран се разплаща в юани чрез платежната система CIPS.

Глобалният Юг може евентуално да се придържа към много простия модел. Техеран не казва, че Ормузкият проток е блокиран. Той е блокиран само за враждебния синдикат на Епщайн – САЩ – и техните подчинени, търгуващи с петродолари. Корабоплавателните пътища се превръщат в реално време в политически филтри. Докато Глобалният Юг мигрира към петроюана, хегемонният петродолар – от 1974 г. – изчезва.

Към днешна дата всеки трейдър на планетата знае как работи петродоларът. След петролния шок от 1973 г., страните от Персийския залив и ОПЕК се споразумяха през 1974 г., че петролът може да се търгува само в щатски долари.

Износителите на петрол задължително трябва да рециклират печалбите си в долари обратно в американски държавни облигации и акции. Това засилва ролята на щатския долар като резервна валута; финансира американски технологични инвестиции; финансира индустриално-военния комплекс и техните „Вечни войни“; и най-вече, де факто финансира – неплатимия – дълг на САЩ.

Китай, Русия и Иран, като членове на БРИКС, са на фронтовата линия в развитието на алтернативни платежни системи; най-важното е, че това включва заобикаляне на петродолара.

Така че това е много повече от контрол върху петрола – предполагаемата обосновка зад хаотичното, непланирано „нахлуване“ (терминологията на Тръмп) в Иран.

На практика фактите на място вече показват „голям провал“. Контраударът е на съвсем ново ниво.

КСИР става Сун Дзъ

Оръжие в Ормузкия проток е Сун Дзъ, преработен от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГС) на Иран. Както коридорът за свързване – Ормузкият проток – така и валутата – юанът – сега са оръжия за имперско унищожение. Кой се нуждае от ядрена бомба?

Залогът е контролът върху световната финансова система – далеч след 2030 г., чак до средата на века и дори след това. Това, което наблюдаваме в реално време, са персийците, играещи шах – в което те преуспяват – но с елементи на китайското вейци („Го“ на английски).

Го е органично. Когато малките камъчета, използвани в играта, се свържат, те оформят формата и дългосрочния контрол върху цялата дъска. В нашия случай, геополитическата/геоикономическата шахматна дъска. Всичко е въпрос на позициониране, търпение, натрупване на предимства и управление на стратегията.

Това е „тайната“ защо войната срещу Иран сега предлага на Китай решителния ход. Пекин оформя шахматната дъска от години с безкрайно търпение: създава набор от многостранни институции; играе ключова роля в БРИКС и ШОС; изгражда Новия път на коприната (BRI); инвестира в алтернативни системи за разплащане; ускорява дипломацията си.

Го е изключително рационална игра. Ако оформите дъската правилно, няма да се провалите. Играта се играе сама. Ето къде сме сега. И затова Имперският Вокъфер, заедно с неговите подмазвачи, покровители и васали, е зашеметен и ужасен: затворник на собственото си блато на високомерие.