Проф. Джефри Сакс
16.2.2026
НАСТОЯЩАТА ЗАПЛАХА ЗА ВОЙНА ОТ СТРАНА НА САЩ НЕ ЗАПОЧНА С НЯКАКЪВ ПРОВАЛ НА ИРАН В ПРЕГОВОРИТЕ. НАПРОТИВ, ТЯ ЗАПОЧНА С ОТХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ ОТ САЩ, КОИТО ВЕЧЕ БЯХА УСПЕШНИ
Уважаеми членове на Съвета за сигурност,
Президентът на Съединените щати отправя сериозни заплахи за употреба на сила срещу Ислямска република Иран, ако не се съобрази с исканията на САЩ. Действията му рискуват голяма регионална война, която би била опустошителна. На въпроса дали иска смяна на режима, той отговори , че „ изглежда, че това би било най-доброто нещо, което може да се случи “. На въпроса защо е изпратен втори американски самолетоносач в региона, президентът Тръмп отговори: „ В случай че не сключим сделка, ще ни е нужен… ако ни е нужен, ще го имаме готов “.
Тези заплахи са в нарушение на член 2(4) от Устава на ООН, който гласи, че „ Всички членове се въздържат в международните си отношения от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации “.
Тези заплахи идват в контекста на многократните призиви на Иран за преговори. Освен това, на 7 февруари, иранският външен министър произнесе реч в Доха, в която предложи всеобхватни преговори за регионален мир, след кръг от преговори в Оман, подкрепени от дипломацията на арабските държави и Турция. Дори след като е обявен втори кръг от преговори, САЩ прибягват до ескалиращи заплахи за сила.
Въпросът, пред който е изправен Съветът за сигурност на ООН в тези опасни дни, е дали някоя държава-членка, със сила или заплаха от сила, може да се постави над Устава на Организацията на обединените нации, който управлява всички нас. Заложена е целостта на международната система, основана на ООН.
Една от ключовите роли на Съвета за сигурност е да призовава държавите членки да разрешават спорове по мирен път, като преговори, медиация, арбитраж или съдебно уреждане, без заплаха от сила или прибягване до сила. Днес светът спешно се нуждае от подновен ангажимент към дипломацията.
Настоящата заплаха от нападение от страна на САЩ не започна с някакъв провал на преговорите от страна на Иран. Напротив, тя започна с отхвърлянето от страна на Съединените щати на вече успешни преговори.
На 14 юли 2015 г., след години на обширна дипломация, Иран и страните от P5 плюс Германия сключиха Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), за да гарантират, че ядрената програма на Иран ще остане изключително за мирни цели. В замяна икономическите санкции срещу Иран трябваше да бъдат отменени. JCPOA постави ядрените дейности на Иран под строг и постоянен контрол от страна на Международната агенция за атомна енергия и по този начин сложи край на риска от ядрено разработване от страна на Иран, риск, който Иран последователно отричаше.
На 20 юли 2015 г. Съветът за сигурност на ООН единодушно прие Резолюция 2231. Тази резолюция „ одобрява Съвместния всеобхватен план за действие “ и призовава всички държави да предприемат стъпките, „ необходими за подкрепа на прилагането му “. Тя прекрати предишни резолюции за санкции и включи Съвместния всеобхватен план за действие в международното право . Съветът за сигурност изрично призна „ правото на Иран да развива ядрена енергия за мирни цели “ съгласно Договора за неразпространение на ядрени оръжия и установи строг режим на проверка.
И все пак на 8 май 2018 г., три години след успешната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, Съединените щати едностранно се оттеглиха от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД). Това оттегляне беше активно лобирано от израелското правителство. От края на 90-те години на миналия век ръководството на Израел многократно, невярно и лицемерно твърди, че Иран е на прага да се сдобие с ядрено оръжие, дори когато самият Израел тайно се е сдобил с ядрени оръжия извън Договора за неразпространение на ядрени оръжия и до днес отказва да се присъедини към договора и да се подложи на неговия контрол.
Когато президентът Тръмп едностранно изтегли Съединените щати от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), САЩ възобновиха широкообхватни санкции в пряко противоречие с Резолюция 2231 и започнаха кампания на икономическа война, целяща да парализира икономиката на Иран, която продължава и до днес.
Следователно настоящите заплахи от страна на САЩ са част от дългогодишен модел на преструване на интерес към преговорите, докато всъщност се стреми към икономическа война и военна сила. През юни 2025 г., след подновяването на преговорите по-рано същата година, Съединените щати и Иран влязоха в шести кръг от преговори. САЩ определиха преговорите като конструктивни и позитивни. Шестият кръг беше насрочен за 15 юни 2025 г. И все пак на 13 юни 2025 г. САЩ подкрепиха бомбардировките на Иран от Израел. Седмица след това САЩ атакуваха Иран в рамките на операция „Midnight Hammer“.
Американската атака срещу Устава на ООН отново ескалира до ръба на война, като заплахите за употреба на сила и икономическите действия продължават ежедневно. САЩ ескалират военното си присъствие близо до Иран и многократно заплашват с непосредствена атака.
Администрацията също така беше откровена относно стратегията си за икономическа война. На 20 януари, в интервю в Давос , министърът на финансите на САЩ Скот Бесент описа как САЩ умишлено са предизвикали срив на иранската валута, недостиг на долари и срив на вноса, всичко това с цел да се предизвикат икономически страдания и масови вълнения. Бесент определи произтичащите от това вълнения като „ развиващи се по много положителен начин тук “.
Най-поразителният аспект на американската кампания за смяна на режима в Иран е многократното настояване на САЩ, че Иран трябва да преговаря. Иран е преговарял многократно. Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) беше договорен и ратифициран от Съвета за сигурност на ООН. Дори след като Иран поднови преговорите миналото лято, той се сблъска с мащабни въздушни удари на своя територия. Сега САЩ открито заявяват политиката на икономически колапс и смяна на режима.
Никоя държава не е в безопасност, ако Съединените щати могат да отправят нагли заплахи срещу Иран и дори срещу няколко други държави през последните седмици, включително Куба , Дания и други.
Тъжно и трогателно е едновременно да си припомним, че Организацията на обединените нации е била рожба на президента Франклин Д. Рузвелт. Той си е представял ера на сътрудничество между великите сили и мултилатерализма съгласно международното право като основа на международния мир и сигурност. Съпругата му, Елинор Рузвелт, е ръководила изготвянето и приемането на Всеобщата декларация за правата на човека .
По това време САЩ си представяха епоха, в която дипломацията ще процъфтява, и време, в което законът и справедливостта, а не грубата сила, ще надделеят, време, когато ще почитаме думите на пророк Исая, изписани на стената на Първо авеню срещу Организацията на обединените нации: „ Ще прековат мечовете си на орала, а копията си – на сърпове. Народ няма да вдигне меч против народ, нито ще се учат вече на война .“
Да се позволи безмилостното нарушаване на Устава на ООН, не по-малко от приемащата го държава, означава да се покани завръщането към глобална война, този път в ядрената епоха. С други думи, това означава да се покани самоунищожението на човечеството. От името на „ Ние, народите“ , Съветът за сигурност на ООН носи авторитета и тежката отговорност да поддържа мира.
С уважение,
Джефри Д. Сакс
, професор в Колумбийския университет
Приложение. Смирено предлагам по-долу илюстративен проект на резолюция, чрез който Съветът за сигурност на ООН би могъл да изпълни задължението си в настоящия контекст.
Съветът за сигурност,
Припомняйки целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, по-специално задължението на всички държави-членки да се въздържат от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, както е посочено в член 2(4) от Устава,
Потвърждавайки отново , че поддържането на международния мир и сигурност се основава на зачитането на международното право, авторитета на Съвета за сигурност и мирното уреждане на спорове,
Припомняйки своята резолюция 2231 (2015), приета единодушно на 20 юли 2015 г., с която Съветът за сигурност одобри Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) и призова всички държави членки да предприемат необходимите действия в подкрепа на неговото прилагане,
Потвърждавайки отново ангажимента си към Договора за неразпространение на ядрени оръжия, необходимостта всички държави-страни по този договор да спазват изцяло своите задължения и припомняйки правото на държавите-страни, в съответствие с членове I и II от този договор, да развиват изследвания, производство и използване на ядрена енергия за мирни цели без дискриминация
Действайки съгласно Устава на Организацията на обединените нации,
- Призовава всички държави членки незабавно и безусловно да прекратят всички заплахи или употреба на сила и да спазват изцяло задълженията си по член 2(4) от Устава на Организацията на обединените нации;
- Признава, че СВПД представлява валидни многостранни преговори, одобрени от Съвета за сигурност, и признава , че изоставянето на СВПД е резултат от едностранното оттегляне на Съединените щати;
- Решава , че под негови пълномощия, Съветът за сигурност на ООН възлага на всички заинтересовани държави незабавно да започнат преговори за сключване на подновено всеобхватно споразумение по иранския ядрен въпрос, основаващо се на принципите на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) и в пълно съответствие с Договора за неразпространение на ядрени оръжия;
- Призовава всички държави членки да се въздържат от действия, които подкопават дипломатическите усилия, ескалират напрежението или отслабват авторитета на Организацията на обединените нации;
- Решава да продължи да следи активно въпроса.