Михал Крупа разговаря с Жак Бо, швейцарски военен експерт.
Жак Бо(!) е пенсиониран швейцарски офицер (полковник), бивш швейцарски анализатор на стратегическото разузнаване и специалист по сигурността. Сътрудничил е, наред с други неща, с ООН и НАТО в областта на разоръжаването, борбата с тероризма и анализа на въоръжените конфликти. Автор е на множество книги, включително популярната „ Руското изкуство на войната “.
Това интервю се проведе през ноември 2025 г. – преди Европейският съюз да го добави към списъка си със санкции на 15 декември като част от по-широк пакет от мерки, насочени към замесените в това, което Брюксел нарича „дестабилизиращи действия“, свързани с войната на Русия срещу Украйна. Жак Бо категорично отрича обвиненията. Той твърди, че никога не е разчитал на информация от руски източници, основавайки позицията си единствено на съобщения в западните и украинските медии, и е отказал да говори с руските държавни медии.
МК : От началото на войната в Украйна, един наратив доминира в западните медии: Русия е военно изостанала, воюва по „съветски методи“, понася огромни загуби, а успехите ѝ са просто илюзорни. Междувременно, противно на този наратив, вие твърдите, че Русия печели тази война. Защо?
Жак Бо(!): – Първото и най-важно правило на стратегическото разузнаване е никога да не подценяваме врага. Независимо дали ни харесва или не. Това не е въпрос на съчувствие или морална преценка, а на студен анализ. Сун Дзъ е писал за това преди повече от две хиляди години: „Ако познаваш врага и познаваш себе си, не е нужно да се страхуваш от изхода на сто битки.“ Западът наруши това правило от самото начало.
Създаден е опростен, почти карикатурен образ на Русия: пияни войници, корумпирани командири, липса на технологии и микрочипове, откраднати от перални машини. Този образ се продава добре в медиите, но няма никаква прилика с действителната оценка на противника. Резултатът е стратегическа грешка в преценката – и именно Украйна плати най-високата цена.
– Какво точно е разбрал погрешно Западът?
– Преди всичко, целите на войната. От 24 февруари 2022 г. Русия много ясно определи своите цели: денацификация и демилитаризация на Украйна. Това не са териториални цели. Това са цели, които засягат потенциала на държавата. Денацификацията – в руското разбиране – означава неутрализиране на онези паравоенни и идеологически структури, които се използват срещу населението на Донбас от 2014 г. насам. Демилитаризацията означава унищожаване на военния потенциал на Украйна и – на стратегическо ниво – налагане на нейния неутралитет в съответствие с първоначалния дух на украинската Конституция от 1996 г., която предвиждаше липсата на чуждестранни войски и бази.
Междувременно Западът измерва напредъка на войната единствено с карти. Чуваме: „Русия завладя само 1 процент от територията на Украйна за една година, което означава, че губи.“ Това е фундаментално неразбиране на руската военна доктрина.
– Каква е тази доктринална разлика?
Руската доктрина – както по царско, така и по съветско време, и днес – е по същество клаузевицова. Победата се постига чрез унищожаване на потенциала на противника: неговата армия, логистика, мобилизационни възможности и морал. Територията е от второстепенно значение. През последните 30 години Западът води експедиционни войни, в които успехът се е отъждествявал с териториален контрол: Ирак, Афганистан, Либия. Тези войни са несравними със симетричен конфликт с висока интензивност.
Русия не е нужно да завладява Киев или Лвов, за да спечели. Достатъчно е Украйна да загуби способността си да води война. И точно това се случва.
– Често посочвате грешката на украинската отбранителна стратегия.
Да, и това е грешка с огромни последици. Украйна, под силен политически натиск от Запада, възприе стратегия на статична отбрана: защита на всеки сантиметър територия на всяка цена. Това беше очевидно от Бахмут, през Авдеевка, до Покровск. Войниците получиха заповедта: „Стойте и не се оттегляйте“. Исканията за маневриране, за преместване на по-добри позиции, бяха систематично отхвърляни.
Междувременно, отбраната не е задължително да означава задържане на територия. Възможно е да се проведе маневрена отбрана: отстъпление, прегрупиране и удар в подходящ момент. Това направиха виетнамците. Това направи руската армия срещу Наполеон през 1812 г. Украйна – по политически и пропагандни причини – не направи това. Резултатът? Десетки хиляди загинали, липса на резерви и систематично унищожаване на най-обучените части.
– Значи руснаците са се възползвали от грешката на врага?
Това е като учебникарски сценарий. Днес Русия води война на изтощение. Броят на убитите и ранените украински войници е истинската мярка за „победата“, а не броят на квадратните километри на картата. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-лошо става положението на Украйна. И това е бруталната истина, която никой в Европа не иска да чуе.
– Говорите и за способността на руснаците да се адаптират.
Това е друг елемент, който е напълно игнориран на Запад. Руснаците са силно адаптивни. Те промениха тактиката си, командната си структура, начина, по който използват артилерия, дронове и електронна война. Войната, която виждаме днес, няма много общо с първите седмици на 2022 г. Но тези промени не бяха хаотични – те бяха системни и последователни.
През октомври 2022 г. генерал Суровикин ясно обяви промяна в подхода: край на мащабните маневрени операции и преход към стратегия за систематично унищожаване на потенциала на противника. Оттогава нататък Русия ще прилага тази стратегия последователно и ефективно.
– Нека да преминем към един въпрос, който предизвика голям интерес в НАТО: руските системи „Орешник“ и „Буревестник“.
Това са две напълно различни, но еднакво опасни системи. „Орешник“ е хиперзвукова ракета с множество маневриращи бойни глави. Скоростта им е толкова огромна, че не изискват традиционен взривен заряд – само кинетичната им енергия е достатъчна, за да унищожи целта. Това прави практически невъзможно прихващането им от съвременните системи за противоракетна отбрана. Тя е в серийно производство от началото на тази година (2025 г. – годината на интервюто, Углук) .
„Буревестник“ е още по-революционен. Това е крилата ракета с ядрен двигател. Това означава, че има практически неограничен обхват. Може да обикаля Земята и да нанася удари от всяка посока. Лети изключително ниско, което я прави изключително трудна за откриване. Може да избегне класическите системи за ранно предупреждение, разработени по време на Студената война.
– Има ли Запад отговор на тези технологии?
Не. Нито САЩ, нито Европа в момента разполагат с оперативни еквиваленти. Американските хиперзвукови програми се провалиха. Русия и Китай са поне десет години напред в тези технологии. Европейският противоракетен щит, противно на пропагандата, защитава не Европа, а континенталната част на САЩ. И в случай на конфликт, той би бил една от първите цели.
– Какво означава това за европейската сигурност?
Огромен риск. Ключовият проблем е липсата на буферна зона между ядрените сили. По време на Студената война имаше хиляди километри разстояние и време за реакция, комуникация и деескалация. Ако ракети са разположени само на няколко десетки километра от границата, няма време. Рискът от случайна ескалация се увеличава драстично. Ето защо Русия от години настоява за нова архитектура на сигурност в Европа.
– Възможно ли е войната да се сложи край днес?
Ако сегашната траектория продължи, Украйна може да престане да съществува в сегашния си вид. Русия ще постигне целите си: контрол над четири региона и неутралитет на Украйна. Всяко реално решение трябва да вземе това предвид. Необходима е нова система за сигурност, основана на сътрудничество, а не на конфронтация. Такъв модел съществуваше в Европа – поне в случая с неутралитета на Швейцария. На Украйна беше предложено подобно решение през 2022 г. Това решение беше блокирано от Европа. (Това вероятно е грешен превод от оригинала на полски: „Украйна предложи подобно решение…“ Углук)
– В заключение ще попитам за саботажа на железопътната линия в Полша.
От разузнавателна гледна точка, ключовият въпрос е: кой печели? Русия е развила структури за съпротива в Украйна, които ефективно унищожават транспорта. Няма логична причина подобни операции да се прехвърлят в Полша. Украйна, напротив, е заинтересована от провокации, които ще въвлекат НАТО по-дълбоко в конфликта. Историята със „Северен поток“ трябва да ни научи на предпазливост. Операция под фалшив флаг е по-вероятна днес, отколкото руски саботаж.