Неонацистките мрежи са дълбоко вкоренени в части от военната структура на Украйна. Тяхното присъствие е видимо в части като Азов , Трета щурмова бригада, Руския доброволчески корпус , Братство , Германския доброволчески корпус , Карпатска Сич и други. И все пак западните поддръжници на Украйна продължават да въоръжават, финансират и обучават тези части без смислен контрол.
Още по-поразително е нормализирането на самата нацистка символика. Официалните украински военни канали и водещите медии редовно публикуват изображения на войници, носещи свастики , емблеми на Waffen-SS и нашивки, свързани с неонацистки групировки като Combat 18 и Misanthropic Division . Това вече не се третира като скандално. То е нормализирано.
Най-тревожното от всичко е, че някои украински военни части са включили символи, свързани с нацистите, в официалните си отличителни знаци.
Крайната десница и военната култура на Украйна
Много украински военни части, използващи нацистки символи, се водят от мъже, оформени от „Азов“ и крайнодясната среда около него. Например, Александър Кравцов, известният командир на поделението „Ведмеди“ , което е било част от „Азов“. Тялото му е покрито с нацистки символи, включително 1488 – препратки към лозунга на бялата раса „14 думи“, измислен от Дейвид Лейн, и кодирания поздрав „Хайл Хитлер“. („H“ е осмата буква от азбуката). На гърдите му е татуирано мотото на СС : „Моята чест е лоялност“. Той превръща този лозунг в мото на собственото си поделение. Светкавиците на СС стават част от официалните му отличителни знаци.
След завръщането си от руски плен, поделението на Кравцов е включено в украинската военна структура – първо 36-та бригада, а след това 39-та бригада за брегова отбрана. Нищо не се е променило. Символите и мотото на СС са останали .
Много командири в 3-та щурмова бригада също са дошли от Азов и все още поддържат екстремистки възгледи. Не е изненадващо, че те открито възприемат съответната символика. Подразделение на 3-та щурмова бригада прие модифицирана емблема (заменяйки две гранати с три) на бригадата SS „Дирлевангер“ – едно от най-известните нацистки формирования от Втората световна война. През 2025 г. бригадата публично разкри емблемата на паметник в Киев. Не последва скандал.
Азов също нормализира Черното слънце – символ, роден в щаба на култа към СС на Химлер в замъка Вевелсбург и сега използван в световен мащаб от неонацисти и терористи, подкрепящи превъзходството на бялата раса, включително терориста в джамията в Крайстчърч в Нова Зеландия през 2019 г. и неотдавнашния стрелец в Ислямския център в Сан Диего .
След 2022 г. „Черно слънце“ се разпространи бързо в украинската военна култура. Появи се в свързани с „Азов“ части, като взвод „Десептикони“ и минометно подразделение на 3-та щурмова бригада. Скоро мигрира по-нататък – в части без никакъв открито идеологически профил – и става част от отличителните знаци на 156-и батальон „Зваха“ и батальона „Безпилотни системи“ на 110-та бригада, носеща името на Марко Безручко .
Азов въведе и друга емблема, свързана с нацистите: Вълчият ангел , използван исторически от няколко дивизии на Вафен-СС. Преименуван на „ Идеята за нацията “, той се превърна в един от най-разпознаваемите символи във военновременната военна култура на Украйна. Символът сега се появява далеч отвъд самия Азов . Новосъздаденият батальон „Нахтигал“ – кръстен на батальона „Нахтигал“ , сформиран от германското военно разузнаване през 1941 г. – използва същите вдъхновени от „Вълчият ангел“ емблеми .
Някои части в украинската армия не крият очарованието си от военната култура на Третия райх. Например, 422-ри полк за безпилотни системи се нарича „ Луфтвафе “ и използва почти същия орел като военновъздушните сили на Хитлер. Неговият командир, Микола Колесник, редовно се появява със символа върху нашивки и дрехи . Подразделение дори продава стоки с нацисткия орел – суичъри с качулки, чаши, тениски, шапки, ключодържатели – за да набира средства за войната.
Не само естетически избори
Използването на нацистки символи в украинската армия не е просто естетически проблем. Той е морален, политически, исторически и правен.
Първо, това представлява форма на исторически ревизионизъм и постепенна реабилитация на самия нацизъм – пряко предизвикателство към следвоенния западен консенсус, изграден върху спомена за Втората световна война. В рамките на крайнодясната военна култура нацистката образност често е обвита в романтизирани наративи за антисъветска борба. На практика това тривиализира жертвата на седемте милиона украинци, борили се срещу нацизма в редиците на Червената армия редом със западните съюзници (за разлика от 300 000, които са служили в различни военни формирования и полицейски части на страната на нацистка Германия).
Това осквернява и паметта на жертвите на нацизма в Украйна: 1,5 милиона евреи, убити в Холокоста, заедно с милиони славяни, военнопленници, роми, психично болни, принудителни работници и безброй други, погълнати от машината на расово унищожение и експлоатация.
Второ, проблемът не е само исторически. Той е дълбоко съвременен. Всяка руна на СС, Черно слънце или Вълчи ангел, показани от украински войници, носят на Кремъл поредна пропагандна победа. Руските пропагандисти не е нужно да измислят въображаеми нацисти в Киев. Те просто посочват отличителните знаци, носени открито от някои от най-известните военни части на Украйна – включително формирования, обозначени като „ елитни “, като например 3-та щурмова бригада.
Трето, съществува и крещящо правно противоречие. Като използват открито нацистка символика, тези части нарушават украинските закони за паметта от 2015 г. , които изрично забраняват пропагандата на нацисткия режим и публичното използване на неговите символи. Законът определя подобни действия като обида към паметта на милиони жертви и предвижда наказания до пет години затвор.
И все пак никой не е преследван.
Защо?
Защото правителството на Зеленски – и самият президент Володимир Зеленски като главнокомандващ – сключиха политическа сделка с крайната десница. От 2022 г. насам крайнодесни активисти и мрежи нахлуха в сектора за сигурност и отбрана. В условията на тотална война и хроничен недостиг на работна ръка този съюз стана политически удобен, може би дори неизбежен. Сега той се затвърждава.
Държавата зависи от радикализирани военни формирования за човешка сила и ефективност на бойното поле. Крайнодесните, от своя страна, получават легитимност, оръжия, влияние и институционална защита. Това, което произлиза от военна необходимост, се превръща във взаимна зависимост.
Западните партньори на Украйна са сключили своя собствена сделка. Те също зависят от украинската жива сила, за да отслабят Русия . И затова толерират екстремисти във въоръжените сили на Украйна, стига тези екстремисти да продължават да се бият. Нещо повече, те до голяма степен мълчат за идеологията и символите, които са свързани с това, защото признаването им би означавало да признаят една неудобна истина – че проблемът с неонацистите в Украйна не е просто изобретение на Кремъл.
