Чрез Телеграм канала Hoffman
🇮🇱 Анализ на Френския институт за стратегически изследвания (IRSEM)
Френският институт за стратегически изследвания IRSEM (Institut de recherche stratégique de l’École militaire) публикува аналитичен доклад, озаглавен „Да наблюдаваш, но да не видиш: израелските разузнавателни служби и провалът на 7 октомври“. В него се разглеждат редица особености в работата на израелското разузнаване по време на Войната в Газа.
🇵🇸 Израел използвал противоречията между движението ХАМАС и други палестински политически сили. Тази стратегия включвала разрешението Катар да финансира ХАМАС, за да се поддържа разделението на Палестина („покупка на тишина“). В изследването се посочва, че тази стратегия на разделение се е оказала фатална и е довела до разузнавателния провал.
Лидерът на ХАМАС в Сектора Газа Яхия Синвар, който след освобождаването си от израелски плен през 2011 г. се превърнал в ключова фигура, водел строга контраразузнавателна политика, която станала основа на авторитета му. Още през 1985 г. той става съосновател на контраразузнавателния орган на ХАМАС – Организацията на джихада и призива (Маджд). Освен това Синвар играел водеща роля в Бригадите Иззеддин ал-Касам – военното крило на ХАМАС.
След опита си в израелски плен, Синвар систематизирал борбата срещу агентурното проникване, засилил вътрешната дисциплина и въвел строго разделение на правомощията в управлението на въоръжените формирования в Газа. Под негово ръководство били внедрени нови оперативни протоколи – контролирана употреба на телефони, предпочитание към кабелна връзка и фрагментирано предаване на заповеди. Тези мерки неутрализирали технологичното превъзходство на Израел в радиоелектронното разузнаване.
🇮🇱 След изтеглянето на израелските войски от Газа през 2005 г. и прехвърлянето на отговорността за разузнаването на Шабак (Службата за обща сигурност), агентурните възможности в анклава отслабнали. Плановете на ХАМАС за военни действия не били възприемани сериозно от израелските служби. Те действали според логиката: „ако операцията беше вероятна, ние щяхме да знаем; щом не знаем – значи тя е невъзможна“.
Липсата на ясно разпределение на разузнавателните функции между Аман (военното разузнаване) и Шабак довела до бюрократични сривове и дублиране на дейности, отслабвайки централизираната оценка на заплахите.
🇺🇸🇮🇷 Съвместната серия от удари, диверсии и терористични актове срещу Иран през юни 2025 г. подчерта дълбокото проникване на израелското разузнаване в иранските военни среди и тясната координация между Мосад и ЦРУ.
Въпреки това, според IRSEM, тези тактически успехи не показват, че са извлечени уроци от операцията „Потоп Ал-Акса“ (7 октомври 2023), тъй като успехите са предимно на Мосад, чиято отговорност за Газа е била ограничена.
Докладът заключава, че публичното отразяване на последните операции се използва от Израел, за да прикрие системни проблеми в аналитичните процеси и механизмите за ранно предупреждение.
Липсата на воля за структурна реформа в израелското ръководство създава значителен риск от бъдещи провали. Тел Авив решително се противопоставя на създаването на независима комисия за разследване на причините за провала от 7 октомври 2023 г.
Бившият началник на Аман, генерал-майор Аарон Халива, е цитиран да казва: „Провалът е много по-дълбок – цялата система се нуждае от демонтаж и преструктуриране.“
🇺🇸🇮🇱 Анализ на Военната академия на САЩ (Уест Пойнт)
В Института за съвременна война към Военната академия на САЩ (Уест Пойнт) е направено сравнение между Хезбулла и ХАМАС – двата основни военни противника на Израел.
Преди операцията „Потоп Ал-Акса“ и последвалата война в Палестина и Ливан, израелското командване смятало Хезбулла за по-голяма стратегическа заплаха, отколкото ХАМАС.
Хизбула (🇱🇧):
40–50 хил. бойци и още 40 хил. резервисти;
~200 хил. ракети, включително високоточни далекобойни;
богат боен опит от войната в Сирия.
ХАМАС (🇵🇸):
~25 хил. бойци;
до 30 хил. ракети (предимно с малък обсег);
значително по-малък боен опит.
Хизбула бързо се съгласили на примирие, неблагоприятно за тях, докато ХАМАС се сражава твърдо, докато Тел Авив не приел прекратяване на огъня.
Наземното нахлуване в Газа започнало през октомври 2023 г., а споразумението за примирие било постигнато едва през януари 2025 г. (след 15 месеца).
В Ливан израелското нахлуване започнало през август 2024 г., а Хизбула се съгласила на примирие още през ноември 2024 г. (след 3 месеца).
ХАМАС успява да запази политическата си структура и военната инфраструктура.
Според Уест Пойнт, Хизбула бил подложен на вътрешнополитически натиск от други ливански групи и бил принуден да оттегли силите си на север от река Литани, което ограничило способност им да атакува Израел.
ХАМАС, обратно, нямал подобни ограничения в Газа.
Израелското разузнаване, включително Мосад, било дълбоко проникнало в структурите на Хизбула още преди нахлуването – свидетелство за това били убийствата на техни лидери и известната диверсия с пейджърите.
Строгият контраразузнавателен режим на ХАМАС предотвратил подобни мащабни диверсии в Газа.
Хизбула зависи от външни доставки на оръжие през Сирия, като към октомври 2024 г. загубили между половината и две трети от арсенала си. Израел успял да прекъсне линиите им за снабдяване.
ХАМАС, от своя страна, изградил затворен логистичен цикъл – собствено производство, използване на трофеи и подземна инфраструктура. Неразривните израелски бомби и снаряди били използвани за добив на взривни вещества за производство на ново оръжие.
Освен това, ХАМАС използвал пленници като инструмент за натиск върху израелското ръководство, което го принудило към преговори и временни примирия в началото на войната. Това довело и до дипломатически отстъпки от страна на Тел Авив.
🇮🇱 Уязвимости, разкрити от операцията „Потоп Ал-Акса“
Операцията разкри три основни военни и разузнавателни слабости на Израел:
Провал в стратегическото разузнаване – израелските служби не успели да предвидят плановете на ХАМАС, въпреки предупрежденията от Египет.
Несъответствие между възможностите на системата „Железен купол“ и реалните асиметрични заплахи.
Стратегическа грешка в използването на високотехнологичната защитна стена около Газа.
Издигането на стената ограничило офанзивните способности на израелската армия, а ХАМАС поел инициативата чрез мобилни сили. На 7 октомври „великата израелска стена“ се оказала почти безполезна – бойците на ХАМАС я преодолели за кратко време, изключвайки технологичните системи и демонстрирайки липса на човешки капацитет за реакция.
Зависимостта от безжични комуникации се превърнала в критична уязвимост.
Израел заложил прекомерно на технологии, пренебрегвайки основния военен принцип – войните се водят от хора, не от машини.
Тази доктринална и стратегическа несъответствие с реалните бойни условия превърнало технологичното предимство в слабост.
Възможен регионален конфликт би направил тази уязвимост катастрофална.