Съединените щати се отказват от контрола над Русия и все повече вярвам, че и над Китай.
Блокирани от Китай в своите вносни доставки на самарий – рядък елемент, жизненоважен за военната аеронавтика – Съединените щати вече не могат дори да мечтаят да се изправят срещу Китай във военен конфликт. Останалата част от света – Индия, Бразилия, арабският свят, Африка – се възползва от това и се отдалечава. Но Съединените щати се обръщат енергично срещу своите „съюзници“ в Европа и Източна Азия в последен опит за свръхексплоатация и, трябва да се признае, от чиста озлобеност. За да избегнат унижението, за да скрият своята слабост от света и от самите себе си, те наказват Европа. Империята се самоунищожава.
Това е смисълът на митата и наложените инвестиции от страна на Тръмп върху европейците, които се превърнаха в колониални поданици на една западаща империя, вместо да бъдат партньори. Ерата на солидарните либерални демокрации е приключила.
Тръмпизмът е „бял популистки консерватизъм“.
Това, което се заражда на Запад, не е солидарност между популистките консерватори, а по-скоро разпадане на вътрешната солидарност. Гневът, породен от поражението, кара всяка страна да се обърне срещу по-слабите, за да излее върху тях своето озлобление. Съединените щати се обръщат срещу Европа и Япония. Франция възобновява конфликта си с Алжир – своята бивша колония. Няма съмнение, че Германия – която, от Шолц до Мерц, се съгласи да се подчинява на Съединените щати – ще насочи своето унижение срещу по-слабите си европейски партньори.
Моята собствена страна, Франция, ми се струва най-застрашената.