Много ми е приятно да представя моята нова приятелка и автор на издателството ни Габриела Гатева. Психотерапевт, психолог, социален психолог, автор на книгата „Капанът на нарцистичната връзка“, издателство Послепис, 2025 г.
С нея се запознах чрез имейл в отговор на най-първоначалната обява, която дъщеря ми почти на шега пусна във Фейсбук, че ново издателство търси книги за издаване. Идеята за издателството вече беше въдприета, но все още сурова и непозната. Получих на имейла си текст от Габриела за проблема с нарцистичната природа в човека и в партньорството между хората. 2-3 страници, в които сякаш небрежно, но точно като скалпел бяха разгледани преживявания, които бях имала както в себе си, така и в живота си преди. Тогава не знаех още, но веднага усетих, а сега съм сигурна, че Габриела в своята работа е постигнала ниво на разбиране и разпознаване на този проблем на най-разпознаваемото и най-добре описано определение на този много сложен и много значим проблем. Толкова много ми хареса този малък текст, така ясно видях, че и темата и подхода на написаното е нещо, което липсва на пазара на книги, че почти веднага реших, че това ще бъде книга на моето издателство. Свързах се с нея по телефона и веднага се разбрахме, учтиви, отговорни, с уважение една към друга и в пълно доверие без никога да сме се виждали и познавали. Към година отне на Габи да напише „Капанът“. Чувахме се, тя пращаше откъси, обсъждахме главите, конкретните подтеми. Беше ми интересно да говорим, беше ми приятно, че се разбирахме с една дума, виждахме едно и също нещо и което е много важно, всяка от нас остави другата свободна да направи каквото душата и подсказва. Това улесни процеса.
Аз първа изчетох цялата и книга. Бях сигурна, че това е уникално творение, и сега го твърдя. Тази книга ще стане учебник в психологията, а догодина ще я предложим на всички нива в академичната среда по Психология, както и в средното образование, защото както проблемът, така и въздействието му върху хората и средата е от най-голямо обществено, а дори и от геополитеческо значение.
Радвам се на това приятелство с Габриелка!
През октомври 2025 г. направихме представяне на книгата в София. Чак тогава, 2 години след виртуалното ни запознанство и след осъществяването на изданието без да сме се виждали и познавали никога, доверили се една на друга, се срещнахме на живо и се прегърнахме. Бях виждала Габриелка на снимки, както и в дейността и във Фейсбук. Винаги елегантна, делова, сериозна и безупречно спретната на фотосите млада жена, вдъхваща професионална сила и устой. Очаквах психологът в нея. Когато я видях пред мен, аз преживях объркващо въодушевление, което предизвика много силна радост, дори възторг в мен. Видях една много красива, много фина, много нежна, дори крехка жена, толкова красива със зелените си очи и русата си коса. Но не това, а абсолютната нежност и светлина, които струят от Габриела без преграда – ето това ме обезоръжи, защото то беше най-неочаквания контраст с изображението на снимките, които бях виждала. Не можех да повярвам, че такава нежност, мекота може да бъде толкова силна психологическа натура, такъв ярък професионалист, който работи с пределно тежки страни на човешката природа, дори зло. Която се бори с демоните в хората и прави всичко възмжно да им помага. Тази комбинация от сила и нежност е безумна и ме кара да се чувствам като включена в контакта, когато съм около нея.
Абсолютно съм сигурна, че се привлякохме по силата на най-интензивните ни намерения да свършим и да вършим нещо полезно за другите и точно затова смятам, че отношенията ни не са официални, а лични приятелски. За мен са такива.
Пожелавам на прекрастната Габриела Гатева от Габрово много здраве и щастие, винаги Светлината да я огрява отвърте!
Пожелавам на всички българи да намерят смислен човек като нея в обкръжението си, убедена съм, че е пълно с такива души!
Габриела Гатева:
Смисълът, който влагам, за да живея и оставам в България е, че тук е моето място. Усещам сe свързана с родното и независимо колко трудности посрещам с този си избор, към настоящия момент се опитвам и работя в посока да изградя себе си като професионалист именно на родна земя. Чувствам го отчасти и като личен дълг и като едно цялостно разбиране, че дължим своето съществуване и всичко, което сме, на българското, на мястото, където сме дошли.
Аз обаче и дълбоко вярвам, че сме нужни тук, повече от всякога.Това е мой избор и поради усещането, че има причина да сме родени в определен исторически, социален и географски контекст и е важно да допринесем със своя живот и дейност към средата и мястото, което обитаваме. Аз разбирам решението на много хора да живеят в чужбина, но в себе си знам къде принадлежа и колко е важно да направим необходимото тук, да създадем условията за един пълноценен живот. Всеки един би могъл да го направи със собствените си усилия. Адмирирам хората, които остават и създават своето поле на дейност, занаят или продукти тук в България, за да споделят труда си с останалите.
В моето пространство има няколко основни ценности – семейството, дома и професията ми и в тях влагам усилията си и сърцето си.
За мен е необходимо човек да съчетава в своя път личните си мечти и да отдава нужното и на общото – кауза, дейност,инициативи. Да намира в себе си талант, дарът който го отличава и същевременно свързва с останалите. Всяка личност е важно да открие своето специфично умение и да го сподели с другите. Така ние можем да бъдем отделни, различни и пак да сме част от едно по-голямо цяло, от една общност. По моите разбирания, за да функционира едно общество по най-добрия начин, трябва да има мрежа от подкрепа и възможност отделният човек да намери своето място и призвание.
Ние всички сме нужни един на друг по един или друг начин. Самодостатъчност е важно да има там, където стои нашият център и стабилно ядро, но за да бъдем адекватни хора, е от значение какво допринасяме за живота на околните.
Това бих казала и на другите и то е и една рецепта да бъдеш щастлив. Щастието е комплексно състояние на усещане за интегрирани в едно смисъл, вяра и посока. Ценностите са отправната точка на всяка уважаваща себе си личност. Намерете своето умение и го развийте до съвършенство! Потърсете собствената си сила, разгледайте я, опознайте какво можете и тогава се научете да го давате към другите. Това, в което сте добри може да послужи на някого да развие и намери път към собствената си уникална природа и способности.
Десет неща, които харесвам:
Със сигурност ще са повече от десет, но те са и взаимно свързани.
Обичам усамотението, тишината, създавам си кътчета в дома, които ми връщат енергията. Не оставям красивите вещи, дрехи за специален повод. Харесва ми да си подредя маса, да сложа цветя, свещи, да сготвя нещо вкусно. Вечерята ми е ритуал и винаги на края на деня съм се старала да се съберем заедно.
Обичам срещите с приятели, с които споделяме общи виждания и поглед.
Обичам изкуството в различните му форми – изпитвам удоволствие от красиви картини, сгради, вещи, бижута…Обичам театъра, мюзикъла, танца. Обичам човешкото тяло в скулптурите.
Чувствам себе си като някой, който непрекъснато е в търсене на отговори, непримирим бунтар дори в полето на психотерапията, все се стремя да изследвам и неизследваните полета. Това ме вдъхновява, горя в нещата, които усещам близки и по сърце.
Не бих могла да си представя да върша нещо без да влагам цялата си същност в него. Особено много държа работата ми, дейността, проектите, с които се заемам да резонират с ценностите, убежденията и цялостния ми мироглед. Полагам необходимите усилия в своята област, за да се утвърдя като професионалист – държа много на качеството на работата си, на образа, който изграждам и на личния си почерк. Не обичам половинчатите неща, когато ми е важно, когато усещам, че съм силна, го правя с размах и огромна енергия.
Понякога се шегувам, че се чувствам като рокзвезда в своето поле – работя, отвътре сякаш извира бурното ми аз, усещам хората със сетивата си, долавям фините нива на свързване, в ума ми паралелно текат процеси докато върви терапевтичната сесия, за да мога да си построя план за действие и да дам обратна връзка на клиента. И междувременно се наслаждавам на всичко, дори да е уморително. Да, невероятно удоволствие е за мен моята работа и съм сигурна, че се усеща колко пълнокръвно присъствам, защото според мен това е най-добрият начин да изразя любовта си към хората.