от Пепе Ескобар
Историята сякаш има чувство за хумор: нито един завоевател, идващ от Запад, не е успял да премине Памирите. Така беше с Александър Велики. Така беше и с Исляма. Но, кой знае — може би това ще успее да направи Тимур Тръмп, „завоевателят на Китай“.
Президентът Доналд Тръмп отново не разочарова, когато с характерната си смесица от опростяване и самоувереност описа Централна Азия:
„Това е труден регион на света — няма по-корави и по-умни хора.“
Е, всички „корави“ от Гингис хан до Тимур могат да си отдъхнат. Особено петте лидери на централноазиатските държави — Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан — поканени като група за снимка и вечеря в Белия дом.
Тръмп се похвали с „невероятна“ сделка с Узбекистан — инвестиции за 35 милиарда долара, които до 2035 г. уж щели да достигнат 100 милиарда. Никой не обясни откъде ще дойдат тези пари или как точно ще бъдат похарчени, но това не попречи на узбекския президент Шавкат Мирзийоев да се обърне към Тръмп с думите:
„В Узбекистан ви наричаме Президент на света… Вие успяхте да спрете осем войни.“
А след него и казахстанският лидер Касим-Жомарт Токаев продължи с подобни възторзи:
„Вие сте пратен от Небето, за да върнете разума и традициите, които всички споделяме… Америка под ваше ръководство навлиза в нова златна епоха.“
И тъкмо след тези думи Токаев обяви, че Казахстан е готов да подпише Споразуменията от Авраам — макар страната да има нормализирани отношения с Израел още от 1992 г.
Истинският превод: зад този дипломатически театър стои сделка за редки метали — част от по-голямата американско-израелска стратегия да се заобиколят китайските ограничения върху редките земи и да се осигури технологично и военно снабдяване без зависимост от Пекин.
Централна Азия е богата на редки елементи и уран, но досега изнася основно към Русия и Китай. Това обаче не спря Тръмп да хвали Казахстан като „страхотна страна с велик лидер“.
Само че тази „страхотна“ страна е пълноправен член на ШОС, партньор на БРИКС, участник в инициативата „Един пояс, един път“, близък икономически съюзник на Русия и Китай. С други думи — точно в сърцето на евразийското стратегическо партньорство, което Вашингтон отчаяно се опитва да разклати отвътре.
След неуспешните „цветни революции“ и разклащането на правителството на Токаев — спасено с руска помощ — сега залогът е нов: „мека сила“, инвестиции, НПО, образователни програми и „демократични инициативи“.
Американската мечта по Пътя на коприната
Тръмп обяви, че иска да „възроди връзките по Пътя на коприната“. Разбира се, не онзи абсурден проект от ерата на Хилари Клинтън, който се опитваше да превърне Афганистан — по време на война — в логистичен център.
Новият вариант се нарича „C5+1“ — САЩ плюс петте централноазиатски републики. И макар да се представя като програма за „стабилност“, става дума за стратегическо разширяване и опит за завръщане на Империята на хаоса в сърцето на Евразия.
Вашингтон знае, че не може да подчини Русия и Китай, затова търси обходен път — през периферията им. Страните от региона знаят играта: САЩ все още държат ключа към глобалните финанси, а санкциите могат да се появят всеки момент. Затова „становете“ балансират между всички сили, опитвайки се да извлекат максимална полза.
Тимур и Тимур Тръмп
Ескобар отбелязва, че между Тръмп и историческия Тимур има повече прилики, отколкото изглежда.
Тимур се гордеел, че е потомък на Чингис хан, и бил легендарен със своите кланета и кулите от черепи на победените врагове — но и с това, че пощадявал занаятчиите, учените и духовниците.
Той съчетавал фанатизъм и прагматизъм, война и търговия, религия и дипломация. Европа дори го приветствала като съюзник, защото спирал османците и Златната орда.
Дворът му бил върховен символ на изтънченост, а гробницата му в Самарканд все още носи надпис:
„Блажен е онзи, който се е отказал от света, преди светът да се откаже от него.“
Тимур мечтаел да завладее Китай, но умира от треска през 1405 г., малко преди похода.
Мингите се спасили, а историята постановила: нито един завоевател от Запад няма да премине Памирите.
Но кой знае — може би Тимур Тръмп, в своето собствено въображение, ще се опита отново.
(Препечатано от Strategic Culture Foundation с разрешение на автора.)