Китай не се притеснява; технологичните прогнози сочат, че в рамките на 2–3 години няма да има нужда от нищо от САЩ.
И така, последната инкарнация на широко рекламираното Г-2 дойде и си отиде. Изглеждаше като преход от „тарифния изблик на Тръмп“ към „временен мир“.
Разбира се, медиите заляха света с коментари за „облекчаване на търговското напрежение“, но на практика най-важното беше липсата на реална „сделка“ след час и четиридесет минути преговори в Южна Корея – приключили с усмихнато ръкостискане.
Всеки с IQ над стайната температура знаеше от самото начало какво искаше Тръмп да изтръгне от Пекин. По същество три неща:
Облекчаване на ограниченията върху износа на редкоземни метали, защото целият огромен американски военно-индустриален комплекс с вградените си високотехнологични отрасли просто не може да си позволи прекъсване на веригата на доставки – а нова не може да се изгради за по-малко от пет години.
Китай да купува огромни количества американски земеделски продукти, особено соя – иначе избирателната база на Тръмп ще се разбунтува, а това би означавало сбогом на междинните избори и на следващата президентска победа. Стив Банън вече публично обяви, че Тръмп ще се кандидатира отново.
Китай да купува огромни количества надценен американски петрол и едновременно да намали драстично енергийните си вносове от Русия – за да бъде Москва „принудена“ да се върне на „масата за преговори“ по въпроса за Украйна.
Никога не е имало шанс Китай дори да обсъжда точка 3, като се има предвид ролята на енергетиката в стратегическото партньорство Русия–Китай.
Затова резултатът бяха само незначителни и неясни отстъпки по първите две точки.
Китайското Министерство на търговията официално съобщи, че Вашингтон ще отмени т.нар. „фентанилови тарифи“ от 10% и ще замрази за още една година взаимните тарифи от 24% върху всички китайски продукти, включително от Хонконг и Макао.
Отстъпките по соята бяха очаквани. Бразилия направи грешка, като повиши цената на своята соя от 530 на 680 долара за тон. Пекин започна да преосмисля покупките от своите BRICS партньори, макар че самата Бразилия е негов основен търговски партньор. Китай съчета обезценяването на долара с добрата американска реколта, където фермерите бяха склонни на 10% отстъпка, и в крайна сметка излезе с изгодна сделка – плюс бонуса да успокои вътрешната публика на „Цирковия директор“.
„Навигиране на гигантския кораб“
Вместо да се хвали с несъществуващи сделки, по-интересно е как Китай интерпретира Г-2.
Акцентът беше върху сътрудничеството, успокояването на променливия Тръмп и един фин урок по история, погледнат в дългосрочен план. Ето как се изрази Си Дзинпин в характерния за Китай метафоричен стил:
„Изправени пред ветрове, вълни и предизвикателства, трябва да държим правилния курс, да навигираме през сложния пейзаж и да осигурим стабилното плаване на гигантския кораб на китайско-американските отношения.“
Други официални китайски изявления отидоха още по-далеч, подчертавайки „взаимно постижение и общ просперитет“. Това не е нова концепция за Китай, но последва изненадващо директно твърдение:
„Развитието и възраждането на Китай и целта на президента Тръмп да направи Америка отново велика не са взаимно изключващи се.“
Превод: китайското ръководство вече е достатъчно уверено в собствената си сила и в „обективната ситуация“ на геополитическата и геоикономическата сцена, за да вярва, че САЩ и Китай не са задължени да изпаднат в бездната на игра с нулев резултат.
Дали самият Тръмп разбира това, е под въпрос. Съветниците му, изпълнени със синoфобия, със сигурност – не.
Контекстът на Г-2 в Азия
Трябва да се разглежда срещата в Южна Корея и на фона на предходните събития – годишната среща на АСЕАН в Куала Лумпур, където се засили интеграцията между АСЕАН+3 (Китай, Япония и Южна Корея) и Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) – което обхваща по-голямата част от Азия и Тихия океан. Целта е да се противодейства на „тарифните изблици“ на империята чрез обща стратегия на Източна Азия.
По същото време Пекин засили петройуановите сделки с арабските петромонархии и покани всички партньори от БРИКС да използват китайската междубанкова система за международни плащания (CIPS) – тоест да преминат към цифровия юан.
Вицеминистърът на търговията Ли Чънган подчерта, че контролът върху износа на редкоземни метали има преди всичко целта да засили сигурността, заявявайки:
„Зеленото развитие е философия на развитие… Сигурността е предпоставка за по-добро развитие, а по-доброто развитие от своя страна гарантира по-силна сигурност.“
Страните от Глобалния юг ще разберат това. Пентагонът – вероятно не.
Без думи за чипове и Тайван
След Г-2 Си продължи на сесията на 32-рото заседание на лидерите на АПЕК, като представи петточков план за приобщаваща глобализация, от полза за „азиатско-тихоокеанската общност“ (не „индо-тихоокеанска“, която според него е лишена от съдържание).
Той се обърна директно към страните от Глобалния юг с призив за „съвместни усилия“ за защита на многостранната търговска система, за изграждане на отворена регионална икономика, за стабилни и ефективни индустриални и снабдителни вериги, за дигитализация и екологизация на търговията и за всеобщо и приобщаващо развитие.
Това, меко казано, не е платформата на Тръмп 2.0.
Китай ще бъде домакин на АПЕК 2026, а САЩ – на Г-20 същата година. Така че Г-2 в Южна Корея може да се разглежда като символична пауза. Никой обаче не знае какво ще измисли Цирковият директор след това – включително и самият той.
И накрая, две ключови неща:
-
Нито дума и от двете страни за евентуални американски отстъпки по контрола върху износа на напреднали полупроводници. Това означава – няма сделка.
-
Китай не се притеснява; технологичните прогнози сочат, че в рамките на 2–3 години няма да има нужда от нищо от САЩ.
И нито дума за Тайван. Всичко остава отворено – но изглежда някой е прошепнал в ухото на Тръмп (той не чете) съдържанието на последната статия на Джоу Бо по темата.
Значи – без провокации и без ескалация. Засега.
(Преиздадено от Strategic Culture Foundation с разрешение на автора от 31.10.25)