Punctum е точката, моментът, същността в разбирането на всеки от нас за света наоколо – свят във връзка помежду ни. Punctum e в знанието и смисълът, които остават след нас.

Истината търси различни гледни точки. Punctum e моята,

Анастасия Гешева 

Лични

Накъде върви Тръмп?

Накъде върви Тръмп?

Анастасия Гешева 5.2.2026 Пореден ден, в който Тръмп не удари Иран. Не само, че не го удари, но преговаря с Иран. Любимият на Тръмп журналист в Axios пише, че съюзниците на САЩ в Близкия Изток не желаят тази американска и израелска война с Иран. Няколко ключови събития има по този въпрос в момента. Продължава китайската военна подкрепа за Иран. Мария Захарова оповести официално предложението на Русия иранската ядрена програма да мине под управлението на Русия и на територията на Русия. Което обяснява защо сега в преговорите между Иран и САЩ се говори само за балистичните ракети, не и за ядрена програма. Джей Ди Ванс се чуди защо не може директно да разговаря с Аятолаха, който се явява държавен глава на Иран. Което показва и нивото на знаене и разбиране на Иран в САЩ. Определено вече не върви лесно демонизирането на хората просто така. Десетилетия наред САЩ успяваха с лекота да превърнат един или друг човек в световен демон и да действат безнаказано спрямо това. Свърши тая! Колкото и...

прочетете още...

Гост в Punctum

Вида

Вида

Трудно е да се опише Вида Пиронкова - композитор, поет, дъщеря на художник, сестра на художник, леля на тенисистка, майка на Ксантос. Много е трудно! Защото излъчването и, общуването с нея е така интензивно, че не се нуждае от думи, а само от преживяване на контакта, понякога дори само осмислянето на цветовете, които Вида обича да носи. Богати са всички, които я познават или по едни или друг начин са влезли в контакт с нея. Но всичките и качества бледнеят пред състоянието, характерно за душата и, което аз съм виждала, до което тя ми е позволила да се докосна и което аз ще споделя, защото ми е невъзможно да говоря за нея по друг начин - Нейното духовно излъчване, отворената и за невидими светове душа, която е буквално с единия крак в други измерения, откъдето идват невероятни сили, които самата Вида мъчно осъзнава. Тя чува, вижда и знае, понякога буквално, понякога необяснимо, но едно е сигурно - в нея и около нея не може просто да пребиваш, да вегетираш. В нея и около нея се пресичат...

прочетете още...

Коментар на седмицата

Призракът на Егон Бар се завръща в Москва – или Имало едно време, когато германското ръководство се държеше рационално

Путин наскоро спомена „Остполитик“ на Егон Бар и неговото остро предупреждение: изборът на конфронтация пред ангажираност беше грешката на века, превръщайки НАТО в хегемонен инструмент на САЩ. Марко Фернандес 8 октомври 2026   Първоначално публикувано във Валдай клуб . Препубликувано с разрешение. Вечерта на 1 октомври, преди заключителното пленарно заседание на годишното събрание на клуба „Валдай“ – на което имах възможността да присъствам – Владимир Путин направи неочаквано историческо отклонение, позовавайки се на материали, които беше открил в съветските архиви . Той извади предупрежденията, отправени преди почти четири десетилетия, на един германец, когото почти никой вече не помни: Егон Бар , член на ръководството на Социалдемократическата партия (СДПГ) . Именно Бар разработва през 1963 г. така наречената Ostpolitik („Източна политика“) , която залага на приближаване на СССР към Запада, а не на поляризация срещу него. Германия, предлага Бар, трябва да бъде мост между двете страни на Стената. Като държавен секретар в канцлерството – с други думи, дясната ръка на Вили Бранд – Бар договаря Източните договори на Бранд (германски канцлер между 1969 и 1974 г. ). Между 1970 и 1973 г. Бон подписва Източните договори с Москва , Варшава и Източен Берлин : те признават границите, възникнали от войната, и съществуването на другата Германия, в замяна на гарантиран транзит и семейни посещения. Това е формулата на Бар в правна форма - да се приеме това, което съществува, за да...