Трудно е да се опише Вида Пиронкова – композитор, поет, дъщеря на художник, сестра на художник, леля на тенисистка, майка на Ксантос. Много е трудно! Защото излъчването и, общуването с нея е така интензивно, че не се нуждае от думи, а само от преживяване на контакта, понякога дори само осмислянето на цветовете, които Вида обича да носи. Богати са всички, които я познават или по едни или друг начин са влезли в контакт с нея. Но всичките и качества бледнеят пред състоянието, характерно за душата и, което аз съм виждала, до което тя ми е позволила да се докосна и което аз ще споделя, защото ми е невъзможно да говоря за нея по друг начин – Нейното духовно излъчване, отворената и за невидими светове душа, която е буквално с единия крак в други измерения, откъдето идват невероятни сили, които самата Вида мъчно осъзнава. Тя чува, вижда и знае, понякога буквално, понякога необяснимо, но едно е сигурно – в нея и около нея не може просто да пребиваш, да вегетираш. В нея и около нея се пресичат пътищата на живота и смъртта, на светлото и тъмното, на обятното и необятното. Животът на Вида е неописуем триптих, аз я молих и продължавам да я моля да го опише в книга, защото няма нищо подобно. В нейния текст за блога, на въпросите, които и зададох, намерих нещо, което самата аз съм изказвала интимно векове в моята душа и тя е единственият човек в живота, у когото видях същото словосъчетание – свещено и неземно – ОБИЧАМ ДА ОБИЧАМ. Нямам повече думи….Нямам и друго заглавие – невъзможно е да се опише Вида…
Заглавната снимка на статията е направена от Теодора Нишков (Принц Датски)
Вида Пиронкова
За да съм се родила точно в България и точно сега, значи има някакъв голям смисъл и първоначален Божествен замисъл. Живяла съм на много други места, далечни и близки, но винаги съм се връщала в родината си. Не мога да кажа, че се чувствам напълно щастлива тук, но има нещо необяснимо, което винаги ме тегли и връща. Най-вероятно е енергията на земята ни, която е много силна и ме засмуква. Дава ми енергия за творчество. Сблъсквам се с много труден живот за живеене, почти на ръба на оцеляването, но това го приемам като предизвикателство, с което трябва да се справя. Обичам трудните неща и ситуации и може би заради това те се изпречват постоянно на пътя ми. Вероятно имам и силата да ги преодолея, защото го правя и то много успешно. Лесното не е за мен. Аз съм боец и се харесвам такава. Дайте ми сложна или почти нерешима задача и ми гледайте сеира. От дете обичам ребусите, задачи с енигма, детективските романи, сложните ситуации, които изискват логическо решение. Аз съм логик, освен стоик. Всичко при мен е подчинено на логиката. Това ми е вероятно от музиката и работата ми като композитор, защото музиката е най-висшата математика и архитектура. Тм не можеш да направиш грешка – звучи фалшиво или сградата се срутва.
Писането на музикална творба е като да изграждаш катедрала – започваш от здравите основи, за да стигнеш до високата камбанария. Всичко е подчинено на закони и те трябва да се спазват, за да стане нещо красиво. Нещо подобно е и в поезията, въпреки, че там има много повече свобода. Отплеснах се в типичната ми логорея, когато искам да кажа много неща, по тема, която ме интересува. Та … изразявам моето съществуване в България точно сега с добри дела и красива музика, с поетична лирика и много светлина, защото моят свят е слънчев, а аз съм дете на Слънцето, все пак съм родена на 1 юни.
Най-важното е да се разбираме, когато говорим на един език, да се изслушваме, когато имаме да кажем нещо важно, за да го чуем, да се подкрепяме в трудни и леки моменти, да си прощаваме грешките и да не грешим прекалено много и често, да се обичаме такива, каквито сме, каквито ни е създал Господ, да не се мъчим да променяме другия, да не крадем от труда и дома на другия, да се изчакваме, защото не сме еднакви – някои са по-бързи, други по-бавни, да сме сплотени – като снопа пръчки на Аспарух, да не завиждаме, да не се озлобяваме, да сме по-меки и благородни. Да си спомним, че имаме чест и достойнство, че сме екстра качество човешки същества, но сме го забравили. Да се образоваме повече. Да четем повече. Да сме единни. Само заедно ще можем да живеем прекрасен живот, когато се грижим и обичаме ближния. Това е достатъчно за благото на всички ни, защото и вълкът слиза до селото, когато се почувства самотен и гладен, но преди всичко самотен. Гладен и човекът може да издържи дълъг период от време. Но сам и в изолация – не. Нека се обичаме, братя и сестри. Само любовта ще ни спаси!
Думите. Обичам играта с думите, подредбата им, правилната им употреба. Обичам метафорите, езоповият език, неизказаните многоточия, думите, предизвикващи чувства и размисъл.
- Нотите, звуците и тяхното значение. Подредбата им като математически знаци в мелодични линии и хармонични акорди. Съзвучието им. Енергийната им зареденост и духовното им послание. Чувствените интервали и интонациите, които могат да накарат душата ти да страда или да лети от радост.
- Гората. Загадъчността ѝ, особено при мъгла и мараня след дъжд. Звуците ѝ, мистичността ѝ. Връзката ѝ с живота и смъртта.
- Дъждът. Любим. Изпадам в прекрасно настроение и състояние, готово за творчество. Предизвиква ме с ромона на капките си, с мрачните си цветове, кара ме да търся светлината на човешката душа измежду тях, за да пресъздам чувствата в ноти или думи.
- Синът ми Ксантос, който е израз на Бог, на светлина, на любов, на всичко съвършено за мен. Той е моят най-голям смисъл и израз на душата ми. Общението ми с него е нещо, за което съм си мечтала цял живот до неговата поява и Бог ме дари с него. Сигурно съм го заслужила с нещо, но и аз не знам с какво, въпреки, че се досещам. Да ми е жив и здрав и да осветява дните ми.
- Вечният град – Рим. Любим. Всички думи са малко, за да го опиша, затова казвам само: Рим.
- Любовта. Тя е смисълът на моя живот. За нея живея и ще съм жива, докато я възпявам в песните си и делата си. С нея ще бъда запомнена. Раздавам я щедро. Не пестя. Не очаквам. Не се състезавам. Обичам. Обичам да обичам!
- Реката. Водата в реките, която тече от векове бавно или бързо и никой не може да обясни с нищо това неспирно течение. Като живота. Мистерия. Панта Реи – Всичко тече. Но …. нищо не се връща.
- Хуморът. Иронията. Лекотата. Правят живота по-лек.
- БОГ