Представям моята приятелка Емилия.

Познаваме се отдавна, много харесвам нейната жизнерадост. Каквото да и се случи, тя постоянно е изпълнена с позитивно отношение и не оставя много пространство на отчаянието, а житейските трудности приема с ентусиазъм. Харесвам това, че не се страхува да пробва пътища и неща, с които да се занимава, докато намери своето място и призвание. Това не стана лесно, но пък я отведе на най-невероятното и неподозирано никога от нея място. Всичките и намерения за живота и, за дейностите и в живота бяха разбити от една невероятна среща, която изцяло промени всичко и показа, че понякога в живота става така – Реализира се нещо, което абсолютно никога не си мислил, с човек, когото никога не си подозирал, че ще срещнеш.

Емилия е завършила Художествената академия в София.

Талантите и са разнородни, тя е от тези жени, които могат да сготвят вкусна гозба от покривката на масата и да измислят решение на всеки битовизъм с фантастичен стил, финес и креативност. Това е причината материалното ежедневие на Еми да е изпълнено с красиви приложения за бита, културата и пространството на живота, измислени и изработени от нея. Когато си в компанията и неизбежно се възхищаваш на тази елегантна способност да превърне грозното в красиво, ненужното в полза, неспасяемото в преродено. А всичко това е знак, че Емилия има силна и богата душа, която е непресъхващ извор на живот и облагородяване.

Историята и е интересна, ще спомена някои детайли от нея.

Търсенето и на място, поприще и партньор в живота след много опити завърши на най-невероятното място – в Стара планина, почти на върха на Балкана, в хижа Козя стена над село Христо Даново, Карловско. След претърпяна лека злополука по време на поход в района, Емилия се озова в хижата и там срещна своята житейска половинка – дългогодишният хижар Младен. Бързо развитие на нещата доведе до сватба на хижа Козя стена през ноември преди 2 години и установяване в неподозираното поприще – съпруга на хижар, хижарка, целогодишен живот в планината. Пътуването и завърши, мястото си намери, конете към хижата тя обгрижва като свои роднини и ги нарича с човешки имена.

Харесва ми, че Емилия не се страхува от загубите, от неуспехите, от отрицателните оценки за работата и в хижата. Тя обича да бъде цялата изразена в това, което е и не се страхува да приеме обратните оценки. Работата и живота на високопланинска хижа е изключително трудно и само хора, които настина обичат планината и се обичат един друг, могат да издържат. До хижата се стига само пеша, суровите условия в Стара планина не предполагат глезотии и обират всички изблици на недоволни туристи.

Посетих хижа Козя стена миналото лято, за да поздравя и подкрепя моята приятелка Емилия. Красотата на мястото е неописуема, тишината оглушителна, а конете здрави, силни и топли. Каквото и да е, Младен и Емилия работят с всичките си сили, сърца и души за това, което са избрали и представляват добър пример за успех на най-трудните и невероятни места, на които човек може да бъде …. Човек.

Емилия Колева, по мъж Петкова:

Смисълът за моето съществуване винаги е бил да се развивам и уча, чрез това което мога да правя най – добре – изкуството.

Искам да дам на света нещо, с което да се развива и да съм полезна.

Преди години вярвах, че това няма да е възможно в България, но сега вече разбрах, че съм била далече от истината.

С упоритост и здрава работа човек може да постигне много в родината си и да се чувства истински щастлив.

Надявам се в близкото бъдеще да успеем да направим работилница ателие, в което хората да могат да се запознаят с различни техники както в Изящното изкуство, така и в Текстила.

И да се запознаят с едни прекрасни същества, нашите кончета.

Най-важното в живота ни, откакто се познаваме (с мен) е, че ти ме прие със загриженост уют и топлина, най-вече ме прие с искреност. Такава каквато съм. Ти ми помогна да разбера кои са съществените неща и да се придържам към тях. Винаги да слушам интуицията си.

А на всички българи бих казала, че трябва да вземат решения и да действат. Не е страшно да отстояваш мястото си. Най-вече да сме задружни, искрени и да сме готови да работим заедно, защото това е нашето време да докажем на какво сме способни като българи.

Най – ценните неща в живота за мен са:

Уважението и искреността.

Приятелството и любовта.

Както и истинските знания.

Занаятите са важни за мен,

оттам тръгва общността и общото развитие.

Много обичам природата, животните и да пътувам.
Разбира се изкуството е част от мен.