Любомир Гетов опознах случайно.
Бях забелязала неговата книга за Узбекистан. Много се учудих на луксозното издание с толкова подробно описание на страната и културата. Познавам само още един човек, който посещаваше Узбекистан, затова веднага ми направи впечатление и книгата и нейният автор – Любо Гетов. После разбрах, че той е автор на Колонката на Гетов, подкаст в Ютюб, но и друга книга, в която са събрани най-добрите му статии през годините. Неговите представящи труда му казват – САЩ имат Великият Гетсби, България има Любо Гетов. Забележителна оценка! Но аз мисля, че е много вярна и затова искам да представя Гетов в моя блог. Той е треньор на мениджъри, на бизнеси, създател на консултанската компания „Анадър Пойнт Адвайзърс“, която се занимава с обучения и консултации по бизнес, но не само.
https://www.apadvisers.net/
Следя Любо Гетов във фейсбук. Прави ми впечатление стила му, интересите му, но най.-вече любовта му към това, което върши. Прави обучения в цялата страна, в най-различни предприятия, производства, бизнеси, корпорации. Не можех да повярвам колко много неща се произвеждат в България, колко големи и особено малки фирми представя този човек в своята работа и след като месеци наред го наблюдавам чрез социалните мрежи къде пътува и какво прави, разбрах, че съм намерила пример, който може да докаже, че въпреки всички ужасни трудности, в България има много работещи бизнеси, много компетентни бизнес лидери, много неща се правят и произвеждат, много хора работят и се радват на труда си. А това е нещо, което не присъства в официалните представяния на страната ни. Възприемам Любо Гетов в момента като почти единствен източник на положителна информация за развитието на България в икономическо отношение. Трудно е да се опише какъв нов свят за България и възможностите в нея се вижда през неговите очи. Единствената възможност е да го последвате във фейсбук, инстарграм или в Ютюб и ще се убедите, че той има извънредно положително отношение към случващото се у нас. Което е такава рядкост, че се налага да се пропагандира.
Благодарение на Гетов аз виждам, че има възможности за работа и добра работна среда, както и за печелене на пари и успех извън мафиотизираната икономика и извън стагнацията на пазара. В България може да се развива много добра и силна икономика. Именно това научавам аз чрез Любо Гетов. Особено впечатление ми прави неговата хуманност, която е съчетана с любов към всички аспекти на живота. Ще предложа само един негов цитат, който показва, че си имаме работа с рядко срещано явление – позитивно отношение и човеколюбие – липсващи елементи на времената ни, недостиг, който руши обществото. Въпреки, че имаме противоположни политически възгледи, Гетов никога не е оставял възможност дори за пренебрежение на човека заради тях. Което също е рядкост в днешните времена и аз не бих могла да постигна това както той е успял.
„УВАЖЕНИЕТО КЪМ ЧУЖДИЯ ТРУД Е ФУНДАМЕНТАЛНО ПРАВИЛО“
На фона на униформената безбожност, безгръбначност, безсмислие и безделие, което е обхванало по-голямата част от случващото се в България, тези думи просто превързват рана и топлят стремежите на човек.
Да, Любо Гетов обича живота, обича семейството си, обича работата си, обича мекици и определено много обича България! Избрал е всичко това пред други предложения и е постигнал невероятен успех. Оптимизмът му и жизнерадостта му са заразителни, а компетенциите му на обучаващ и бизнес треньор са сред най-добрите в България, да не кажа, че Любомир Гетов може би е най-добрият. Ако искам успех, аз знам вече към кого да се обърна за съвет. И, да, хубавите мекици, вкусното сладко и превъзходното кафе са условие за този изключително работлив човек да отвори дущата си и знанията си за всички, които биха искали да обменят опит с него.
Пожелавам му много здраве, много жизнарадостни сили и успехи, много лично щастие!
Любомир Гетов:
През годините все повече става ясно, че няма как да живееш добре в общество, което не живее добре, няма как да си здрав в общество, което е болно. Поради тази причина изолирането на принципа – „абе то държавата няма как да се оправи, барем аз да се оправя“ – не работи.
Друг съществен момент е това, че рядко чувам за щастливи деца на такива вече посребрени хора, които живеят в чужбина, младите все повече мислят да се връщат тук в нашата родина и ако ние искаме те да не заварят един тотален бардак и мизерия, трябва всеки да се опита да направи всичко, което му е по силите, че и извън тях. Понякога това е много, но в ежедневието дори да не си хвърлиш фаса на улицата, да хвърляш разделно боклука или да събираш капачки е не по- малко важно.
Моята работа като консултант и най-вече като обучител, е свързана точно с това – промяната на нагласите на хората в обществото. Теми като Пропастта между поколенията, Ефективната комуникация, Управление на времето и редица други не са никак за подценяване, не само в професионален план, но и дори в чисто житейски. Аз съм си поставил лична мисия в работата, която е следната: „Да запозная максимум хора с различията на поколенията и така да помогна на нашето общество да развива поколенческа емпатия, водеща до респект към всеки, до признаване на неговите достойнства и постижения. Всяко едно ограмотяване на активните представители на нашата нация е изключително важно за нашата конкурентоспособност, това включва и малцинствата, където тепърва ще трябва да се налива много знание и то търпеливо и по начини достъпни за тях, без това ние ще имаме един топуз вързан за крака и той ще става все по- тежък и тежък и това зависи изцяло от нас.
Аз имам бегли наблюдения върху другите страни на Европа, но 
дори от малкото, което съм виждал мога да кажа, че България е един остров и то не никак лош в редица отношения. Аз обикалям страната постоянно, имам клиенти от Дулово до Ямбол, от София до Варна и фразата „София не е България“ в последно време е валидна, но в обратна посока. Много ме радват редица по-малки градове и дори села където е чисто подредено, живота е спокоен, има работа в някой устойчив завод, заплатите за кадърните са повече от прилични. Това го твърдя на база, това което виждат очите ми, а аз минавам по 3-4000 км на месец из родината, много от моите приятели ми звънят като са някъде да ме питат, Гетов ти знаеш цялата страна къде да хапнем и да пием хубаво кафе и за рядко се затруднявам. Така че България е страна с потенциал, дано си изиграем правилно картите и вътре и навън. Нашите деца изобщо не са по- глупави от нас, просто трябва да им дадем шанс и те да ни научат на разни неща, които пък ние не знаем
Едно от лимитиращите ни вярвания е, че сме малък и прост народ, нито сме малки, нито чак толкова прости, стига всеки да се опитва да бъде своя по- добра версия. Да, това звучи клиширано, но това не е чак толкова трудно, стъпките не винаги са толкова големи, достатъчно е да си плащаме данъците, да подкрепяме местната икономика и ще видите, че в рамките на 10 години България ще бъде друга своя много по- добра версия, не е нужно да се сравняваме с Хърватска или Румъния, аз вярвам, че е достатъчно да тичаме на своя си стадион и да ускорим темпото, да тичаме, а не ходим или да спираме да си почиваме.
Често чуваме репликата „в тези тежки времена“, времената винаги изглеждат тежки. Нашите предци са се справили с много по- тежки задачи, като последствията на Ньойския договор или терора на комунистите. Ние живеем добре, половин северна Гърция се изкупи от нашенци, кръчмите в Ниш се крепят пак на нас, в Букони след италианския най-често се чува български. Така че не сме зле, а имаме вроден национален нихилизъм, който е време да отхвърлим като стар протъркан балтон в началото на пролетта. Да, политическата криза е ръчна спирачка, но я е имало и преди и не само при нас. Та Андрий Ляпчев, един от най-интересните български политици роден в град в днешно Северна Македония, е бил министър председател 5 пъти. Така че стигали сме мрънкали, ами да се хващаме за това, което всеки прави и нещата ще бъдат по-добре, въпреки машинациите, корупциите и мафиотщината.
Както вече споменах обикалям страната, срещам се с различни хора, както от бизнеса, така и от други сфери на обществото и това което за мен е важно е, освен да се слушаме, но и да се чуваме. Това се случва рядко и за съжаление технологиите не помагат, напротив те ни пречат повече. Колкото по-лесно общуваме благодарение на технологиите, толкова качеството на комуникацията спада, а това води до изолираност и липса на общи цели на различни нива, като се тръгне от държавно ниво, та се стигне до блока, в който живеете. Това което е най-важно е да се уважаваме, да уважаваме труда на този който кара хляба, на боклукчията, сутрин да поздравяваме чистачката в компанията, независимо че е чистачка, а вие сте маркетингов директор, и то да не чакате тя да Ви поздрави и вие горделиво да ѝ отговорите, а напротив да сте първи. Уважението през годините изчезна досущ като водата в напукана почва, всеки има очаквания, но няма уважение към другите, аз се стремя да посея семето на уважението в екипите, в организациите до които се докосвам. Всеки е важен всеки има своя принос и когато той усети, че другите го уважават за това, което прави той ще го прави по-добре, виждал съм го и знам че работи.
Аз смятам, че ние българите твърде много лежим на историята си, аз самия съм голям любител на историята и се възхищавам на това, което сме постигнали, но е време да станем от този диван на 1300 години и да се запитаме какво ще оставим ние в тази история, дали няма да сме онова слабото поколение в приказката приписвана на Чингиз хан, че след силно поколение създало добруване идва слабо.
Време е да мислим не за това какво е било, а за това какво ще бъде, да спрем да се дърляме за Цар Самуил, а да покажем, че сме достойни наследници на него, на Цар Иван Асен Втори, на Раковски, на Евлоги и Христо Георгиеви и много други, няма да изброявам. Да знаем историята си и фолклора си не значи те да ни дърпат към себе си, а ние трябва да ги носим с нас напред. Радостно е, че това се случва до голяма степен в последните години.
Неща, които Любо Гетов харесва:
- Музика: Паганини и Малер, Мусоргски и Шнитке
- Филми: Списъкът на Шиндлер, Пропадане, Войната на семейство Роуз, сериалът West world и разбира се Зелената миля и Форест Гъмп.
- Исторически личности: Еразъм Ротердамски, Михаил Сергеевич Горбачов, Маргарет Тачър.
- Любими градове: Истанбул, Ташкент, и разбира се София!
- Литература: Кормак Маккарти, Фредерик Бегбеде, Константин Константинов, Рю Мураками, да не се бърка с много по- известния Харуки Мураками.
- Стил: Риза с ръкавели, копринена вратовръзка с елече, филцова шапка и кожени хубави скъпи обувки.
- Напитки: Уиски Лагавулин – 16 годишно и 25 годишна троянска сливова.