Радвам се да покажа на моите читатели добрите неща, които живеят в нас българите.
Теодора е моя лична по-млада приятелка, с която се запознах във Фейсбук преди десетина години.
Изключително предано същество е тя, не помня момент, в който да не е била с уважение и подкрепа към мен и аз към нея. Харесвам усмивката и и силната и душа, която намира изражение и в един силен глас, който тя притежава. Споделяли сме много лични моменти в живота ни, до един незабравими. Теодора е от хората, които не виждаш и не чуваш с месеци, но никога не е мръднала от мястото си и отношението си. Винаги готова да изрази обичта си.
Завършила е оперно пеене в Софийската консерватория.
Сега, когато отглежда малката си дъщеря, тя помогна на Издателство Послепис и преведе 4 книги от английски език. Теодора е родом от Търговище, но живее със съпруга си в Ямбол. Тяхното семейство се отличава със силния национален дух, в който живее, така характерен за сърцевината на България. Децата работят, не чакат помощ, сами се справят, дори помагат на другите.
Пожелавам на Теодора да бъде вечно млада!
Теодора Лавдинова-Димова:
За мен най-голямата мотивация и смисъл е търсенето на мястото ми в големия организъм на Българското общество. Как и с какво да бъда полезна и да допринеса за собственото си повдигане, за това на семейството и средата ми и от там на цялото, от което съм част.
Една от аналогиите, които най-добре описват този процес освен думата Природа/Божествено начало е часовников механизъм. Организмът, част от който съм, благодарение на който успявам да открия отново и отново нови знания и умения скрити вътре в мен е този Божествен часовников механизъм, в който всичко работи точно, навреме, безотказно и без погрешка, за да се премести стрелката на живота в точно определения момент. Само тогава сме спазили и изпълнили задачата, когато достигнем до развитието си, в което помагаме на механизма да се движи, да напредва, да работи.
Да изразя своето съществуване в точно този момент за мен означава да говоря, мисля, работя и живея в истината. Това е най-важната ми задача като майка на малко дете в момента. Да покажа и науча детето си, че това което Истината носи и дава е всичко от което имаме нужда, защото обратното на истината е това, в което не желая моето дете и неговите връстници да растат. За съжаление мисля, че моето поколение на прехода (родените в 90-те г.) живяхме дълго поставени под похлупак от неистини, което спря развитието ни по някакъв начин, но ето че и това може да се поправи стига да имаме желание и воля.
Най-важното за живота ни в България е да се обединим около Истината за настоящето, миналото и бъдещето ни като народ. Да подкрепяме единствено градивните и добри инициативи и идеи, да се отречем от деградацията в мислите и делата си, да признаем погрешките си и да се поучим от тях. Да поставим материалното на последно място, след духовното, след семейството и след светските изяви и общуване, а не в обратен ред, защото то винаги ще идва по един естествен път до нас когато изпълним задачата дадена ни в Божествения часовников механизъм. Нормално е всеки да падне, но по-важното е да знае, че ще му бъде позволено и помогнато да се изправи. Това е най-нормално и е съвсем естествено поведение. Ние Българите винаги сме се славили и все още сме познати по света като хора които помагат, които посрещат на гости някой непознат сякаш е далечен роднина, слагаме най-хубави гозби, най-доброто вино и пеем песни и играем танци идващи от сърцето ни. Нека така се отнасяме с приятелите си и сънародниците си, както с далечните гости, роднини и скоро ще видим промяна около себе си.
Неща, които обичам и ме изразяват:
Природата на България.
Няма как да не я сложа на първо място, тази почва, тази вода, този въздух, това слънце, тези хора никъде не съм ги срещала другаде в живота си. Само тук се чувствам на мястото си. Била съм в 10-тина Европейски държави, срещала съм се с много хора, дори в Централна Азия бях за няколко седмици и мога да кажа, че от нашето по-хубаво няма. Иван Вазов е описал всичко точ в точ в неговото гениално стихотворение Де е България:
Питат ли ме дей зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът
………………………………….
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!
Музиката.
Музиката е с мен от ранна детска възраст и е нещото което в началото беше просто като въздуха, не му обръщах внимание, просто го живеех, преминаваше през мен, учех се, пеех и свирех на пианото. Днес обаче гледам на музиката като на едно от свещените неща дадени ни в този свят, което е нематериално и е безценно за всеки, които има уши да я чуе и възприеме. Класическата музика, както и някои от фолклорните ни песни са средства за възпитание, лечение, повдигане на духа и ума в моето битие. Има и една друга музика, Божествена, до която тепърва се надявам да мога да се докосна и възпроизведа.
Обичам децата и чистотата в душите им, с която ни заразяват. Уроците които ни дават ежеминутно, ако имаме отворени сетива за тях са безценни. Това да бъда майка ми даде толкова много, колкото нищо друго до сега в живота ми. Сякаш люспите от очите ми паднаха и виждам без проблем какво е истинското и нужното за моето дете и благодаря за това.
Обичам книгите.
От перспективата на времето днес откривам многократно, че просто обичам миризмата, допира и усещането на физическите книги. Знанието, труда и времето вложени в тях нямат аналог с никое съвременно високотехнологично изобретение на ИИ. Те са чиста форма на контакт със Словото, с езика на народа ни, със знанието предадено през страниците информация. Там няма какво да се обърка. Сядаш, четеш, потъваш в света им.
Обичам истинските хора. Предпочитам да имам 1, 2, 3 души около себе си, които живеят и работят в Истината отколкото 100, които да ме лъжат. Толкова по-лесно и пълноценно се общува така. Без излишни усилия по угаждане, просто можеш да бъдеш себе си.
Прекланям се пред Божественото. За мен Господ и Божественото са единствените движещи сили в този свят. Откакто се отдадох на този начин на мислене, макар пред мен привидно да стои „стена“ или някакво голямо въпросително пространство, то скоро се премества, превръща се в нещо друго, което работи, което е добро и което е полезно за мен.
Българските жени са от друго измерение. В последните 10-тина години се уверих, че българските жени, майки, баби, са от някакъв друг свят. Това така ме вдъхновява и изпълва с благоговение пред тях, че трудно се описва. Ако искате да срещнете жена която може всичко, елате в България, спрете една нормална средностатистическа дама на улицата и ще откриете цял нов свят, от кулинария, до естетика, изкуство, интелект, сила и смелост. Много е приятно.
Билки и храни, които лекуват всичко. Не е случайно, че в България разполагаме с десетки лековити растения, тук почвата и водата са едни от най-чистите и богати в света. Бог ни е дал природа, с която можем да сме в пълна хармония и здраве, стига да погледнем около нас. Изобилието е толкова голямо и необятно, за всяка болка имаме билка. Питайте бабите и майките си. Те знаят.
Колективно съзнание и колективна душа.
Винаги съм знаела, че имаме обща невидима връзка помежду си, когато тя влезе в действие и работи е по-добра от всеки мобилен телефон или интернет. Благодарение на тази връзка сме неразрушими и непобедими като народ и нация.
Ученето.
Това да придобиваш и усъвършенствам умения или да разкривам заложени в мен таланти е от любимите ми неща в моя живот. Благодарна съм, че ми е дадена възможност да уча постоянно и да разбирам колко много факти, тайни, истини, са били скрити за мен, а днес като части от пъзел успявам да подредя и да видя част от голямата картина.